》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》1《

-Момичета! Пощата дойде. - каза Саша развълнувано затръшвайки входната врата - Ясмин ето тези писма са за теб. - дойде до мен и ми ги подаде - Тези трите са за теб Джейд и нека ти подскажа.. едното е от Чад! - засмя се - И останалите са за мен.
-Страхотно! - изписка Джейд, която вече беше отворила писмото си - Чад се връща от Франция и този път е завинаги.
-Можеше просто да ти пише съобщение, че се връща. - врътна очи Саша, карайки ме да се засмея.
-Стига, Саша. Знаеш, че Чад е романтик. - засмя се Джейд.
-Да, познавам брат си. - Саша също се засмя - А нещо интересно при теб Яс? - обърна се към мен, тъмнокожата ми приятелка.
-Както винаги.. сметки за кредитите които изплащам, пари които трябва да дам и за университета.. колко вълнуващо! - казах саркастично.
-Имаш ли нужда от пари? Знаеш, че винаги съм насреща, Джейд също. - каза мило Саша.
-Да, Ясмин.. ако си го закъсала винаги можеш да се обърнеш към нас. - усмихна се
-Благодаря ви момичета, не знам какво щях да правя без вас! Но все пак ще откажа предложенията ви! Кандидатствах за една доста добре платена работа и чакам да ми се обадят днес. Наистина се надявам да ми потръгне, защото все още не съм събрала дори парите за наема. - казах и станах от масата в кухнята - Отивам в стаята си. Ще се видим по-късно.
И ето.. отново дойде онова време от месеца, когато съм го закъсала с парите. Не е лесно да си сирак и в същото време да искаш да постигнеш нещо в живота си. Нещо за което трябват доста средства или поне подкрепата на родителите ти. Отгледала ме е леля ми, на която съм адски благодарна за всичко. Нямам баща, а майка ми почина когато бях на петнадесет. Беше ужасно, защото бях в тийнейджърските си години и го преживях много по-тежко. От тогава ме отгледа леля ми, която няма деца нито съпруг. Винаги сме били само двете и сме се подкрепяли във всичко. За съжаление обаче, леля ми нямаше парични възможности или поне не достатъчно. А и аз не исках да я задължавам да плаща за мен. Започнах работа още на седемнадесет години, за да помагам на леля си с каквото мога. След това теглихме кредити, за да мога да уча в хубав колеж, където пък се запознах с моите съквартирантки и най-добри приятелки. Джейд и Саша. За разлика от мен обаче, семействата им са фрашкани с пари и те винаги настояват да ми помагат, но разбира се аз отказвам. Винаги съм се оправяла сама и няма да се предам.

***

Стоях в стаята си, ровейки се из социалните мрежи. Бях отегчена до смърт. Всичките ми приятели и познати от колежа качваха снимки как ходят по цял свят и как се забавляват през почивните дни. Но не и аз. Аз бях просто двадесет и две годишно, разочаровано от живота момиче, което иска нормална и добре платена работа с която да успее да изплати заемите си. Точно този момент телефона ми звънна. И беше точно човекът когото се надявах да бъде.
-Ало, Ясмин? Скутар Браун е. - каза делово мъжът.
-Да, аз... разбрах. Записах си номерът ви. - отвърнах му любезно.
-Чудесно. - засмя се - Добре, виж... нещата стоят така. Ти кандидатства за добре платена работа и честно казано си одобрена, но има някои условия.
-Слушам ви.
-Моля те, нека си говорим на ''ти''. - засмя се отново - Така знаеш, че турнето на Джъстин Бийбър започва скоро и той и семейството му, както и целият ни екип ще трябва да посетим наистина доста градове и държави и... ти трябва да ни придружиш. Понеже ти ще бъдеш детегледачка на Джазмин и Джаксън ще трябва да се грижиш за тях и когато са извън страната. Това ти е ясно, нали? Ще ти се налага да ни придружаваш и на концертите. Общо взето където са те, там ще си и ти. Защото наистина се нуждаем от някой, който да се грижи за тях през това време. И ще трябва да се нанесеш в къщата на семейството им. Какво ще кажеш?
-Ами аз... това наистина е много информация. Тоест аз имам квартира с приятелките си и...
-Това е идеално. Няма да ти се налага да плащаш наем, когато се нанесеш при семейство Бийбър. - обясни ми той, а истината беше че предложението ме устройваше. От където и да го погледнеш.
-Добре, ще си помисля и ще ти се обадя за да потвърдя решението си.
-Добре, ще чакам. До чуване. - каза и прекрати разговора.
Отидох във всекидневната при приятелките си. Исках да им кажа за предложението на Скутар.
-Момичета. Трябва да говоря с вас за нещо. - седнах до тях на дивана.
-Разбира се, Яс. - погледна ме Саша - Какво има?
-Обадиха ми се за работата и съм приета.
-Това е чудесно! Защо не се радваш? - попита ме секси блондинката Джейд.
-Радвам се. Работата е там, че кандидатствах за работа при мениджъра на Джъстин Бийбър. Ще бъда детегледачка на Джазмин и Джаксън Бийбър. И понеже турнето на Джъстин е скоро ще трябва да бъда с тях почти постоянно и искат да се нанеса в къщата им. Ще трябва да напусна квартирата. - обясних им - Не искам да ми се сърдите, знаете че се нуждая от парите. А и ще държим връзка постоянно.
-Много жалко, че няма да живееш с нас, но си права - подкрепи ме Саша - нуждаеш се от това и имаш цялата ми подкрепа!
-Моята също - каза Джейд - Но обещай, че няма да ни забравиш и ще идваш на гости - засмя се.
-Разбира се, когато мога. - аз също се засмях - Благодаря ви момичета! Не знам какво щях да правя без вас! - казах и ги прегърнах.
По-късно вечерта се обадих на Скутар, който каза че още утре ще прати кола да вземе багажа ми и ще мога да се нанеса.

Здравейте, хора! Това е една история, която съм писала през 2016 година, но пък ми се стори интересна и реших да я публикувам тук. ИСКАМ ДА ПРЕДУПРЕДЯ, ЧЕ ГЛАВИТЕ НЯМА ДА СА ОСОБЕНО ДЪЛГИ, но все пак се надявам да ви харесат. За некст гласувайте и коментирайте. ❤❤❤