》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》22《

*Джъстин*

Усещах как сълзи напират в мен. Не знаех дали са от гняв или от това, което видях. Мислите ми не бяха на мястото си в момента. Ако се случеше нещо с нея, то това щеше да е краят и за мен. Нямаше да мога да го преживея. Та аз не мога да живея и без нея. А само като си спомня последният ни разговор ми иде да се пребия сам още тук и сега. Нямаше по-голям олигофрен от мен. Честно.
-Това Ясмин ли е? - извика майка ми стреснато и покри устата си с ръка. Явно не само аз не можех да повярвам какво се случва.
-К-как се е случило това? - едва успях да смотолевя и насочих насълзените си очи към полицаят близо до мен. Надявах се поне да ми обясни. В мен бушуваха различни емоции, но най-вече гняв. Бях ядосан главно на себе си. Ако не я бях оставил нямаше да се стигне до това положение.
-До колкото разбрахме госпожицата е искала да отиде в болницата и се е качила в колата, казвайки на шофьорът Ви да я закара.- започна да обяснява спокойно полицаят - Точно преди да потеглят обаче господинът - продължи и погледна към въпросният шофьор, който аз замерих с гневен поглед стискайки юмруците си - не се е огледал и се е изпречил на пътя на възрастният човек, който е карал камиона. За съжаление госпожицата е стояла на задните седалки и то точно от страната на сблъсъка с камиона. За щастие двама от... - не издържах повече да го слушам.
-Нещастник! - извиках и миг по-късно онзи беше блъснат от юмрука ми, който се стовари право в лицето му - Какво си позволяваш да вършиш? Ненормален ли си? - продължавах да му викам и да го удрям докато няколко полицаи не ме отдръпнаха.
-Успокойте се... - чух как казва единия от тях.
-Ти да не би да полудя? - не ми пукаше за никого и не чувах никой. Пред очите ми беше само онази гад, която исках да размажа със собствените си ръце. - Ако нещо се случи с нея, кълна се, ще те убия.
-Беше инцидент. Аз... съжалявам. - успя да продума оня.
-Инцидент ли? Кое по-точно е инцидента? Че не можеш да караш правилно една шибана кола ли? Мамка ти, та тя е бременна. Ако й се случи нещо, повярвай ми, ще се погрижа да страдаш до края на живота си. - отново продължавах да му викам без да ми пука. Просто изгубих контрол. Полицаите все още ме държаха, защото беше наистина вероятно веднага щом ме пуснат да му се нахвърля. - Към коя болница я отведе линейката? - попитах. Дори аз не знаех кой точно питах. Само исках веднага някой да ми даде отговор.
След като разбрах името на болницата веднага се качих в колата си и започнах да карам натам. Не знаех какво и е на Ясмин. Ами ако беше нещо сериозно? Никога нямаше да си го простя. В момента изобщо не ме интересуваха нашите, които най-вероятно отново щяха да ме последват. Никой не ме интересуваше в момента. Само и единствено Ясмин... и бебето. Никой друг. Ако го загуби също няма да мога да си го простя. Вярно е, че беше неочаквана и може би неприятна изненада за нас двамата, но по дяволите, това беше моето дете. По-скоро нашето дете. Колкото и да бяхме неопитни за това все някак щяхме да се справим. Само исках те да са добре.
Веднага щом пристигнах влязох в болницата. Дори не помня как съм обяснил на жената на рецепцията при кого идвам. Само помня, че тя ме отправи на точното място и секунди по късно се озовах пред стаята в която беше Яс. Нямаше как да вляза, защото при нея все още имаше лекари. Седнах на диванчетата пред стаята и отново се замислих. Минути по-късно чух познат за мен глас.
-Джъстин, ще ми кажеш ли какво по дяволите става?! - да, точно както предполагах. Родителите ми също бяха дошли. Честно казано точно сега изобщо не ми беше до тях. Виждах колко са разтревожени, особено майка ми. Тя хиляди пъти ме попита какво се случва с мен, дали имам приятелка и така нататък, а аз не и казвах нищо. Знаех, че я боли от това и то не само нея, а цялото ми семейство.
-Нищо, аз... - започнах, но бях прекъснат.
-Не е нищо! - почти извика майка ми - Как ще е нищо? Щеше да размажеш онзи там заради Ясмин и каза, че тя е бременна.
-Джъстин, майка ти е права. - намеси се и баща ми, а аз въздъхнах - Стига толкова лъжи. Кажи ни какво става. Каквото и да е знаеш, че ще разберем.
-Няма какво да разбирате. - изправих се и ги погледнах - Единственото нещо за което съм виновен пред вас е това, че не ви казах и ви излъгах. Имам приятелка. И това е Ясмин. - след думите си видях изненадата на лицата им - Честно казано на мен изобщо не ми пукаше кой какво ще каже, защото все пак сме големи хора и можем да правим каквото си искаме. Но запазих това в тайна заради нея. Защото тя не искаше да се разчува, че аз ходя с детегледачката на брат ми и сестра ми. Също така, ако бяхме казали за връзката си тя трябваше да напусне, а всички знаем колко и трябват парите. За това го пазихме в тайна и за това не ви казах. Съжалявам. Това е всичко. Не е кой знае какво. Знам, че имате право да знаете и не биваше да ви лъжа като ме питате, но в крайна сметка го направих и за нея. Не мога да си позволя да я изгубя.
-Джъстин просто трябваше да кажете. А и щом е с теб няма никакъв смисъл да се притеснява за парите. - каза майка ми - Изобщо не трябваше да го криете.
-Да, но тя е инат и е свикнала да постига всичко сама. - врътнах очи и отново седнах на мястото си - Това няма никакво значение в момента. Съжалявам, че не ви казах, ясно? Просто искам тя да е добре и всичко да е наред.
-Ще се оправи, спокойно. - опита да се усмихне баща ми.
-Надявам се, защото иначе не знам аз какво ще правя.
-Ами това с бременността? - зададе следващия си въпрос майка ми.
-Мамо вече ми лазиш по нервите. Не съм на 18. Какво толкова, ако имам дете? - погледнах я ядосано.
-Не исках да кажа нищо лошо, Джъстин. Знаеш, че харесвам Ясмин. Просто има неща, които още не са ми ясни и опитвам да разбера.
-Какво има да му разбираш? Да, тя е бременна. И вината е моя, защото не я пазих. Тя дори не знаеше докато не открих теста в чантата й по случайност. След това ми каза, че е имала съмнения, а аз я накарах да го направи. Оказа се положителен и след това... се скарахме.
-Защо сте се карали? - баща ми ме погледна неразбиращо.
-По-скоро аз и се развиках, защото бях ядосан и то най-вече на себе си, че съм допуснал подобна грешка. Дори не помня кога се е случило. - въздъхнах - След това я оставих сама в хотела и дойдох на при вас, където пък Скутар ме ядоса допълнително.
-Джъстин много съм разочарован от теб. - промърмори баща ми, а аз го стрелнах с въпросителното си изражение. Какво му ставаше пък сега? - Не можеш да реагираш така при подобна новина. Това е нещо хубаво. Да, неочаквано е, но какво по-хубаво от това да си имаш дете?
-Лесно ти е на теб. - изпуфтях - Ти имаш фирма, с която си изкарваш прехраната. Не си световно известен певец. Имаш ли си на представа какво ще стане сега? Всички медии ще гръмнат с тази новина. - погледнах го, а той поклати глава.
-Стегни се. Престани да мислиш детински. Глупавата кариера е до време независимо какво ти казва Скутар. - каза баща ми, гледайки ме искренно. Вътрешно знаех, че е прав. - Ти си мъж на двадесет и пет години. Съжалявам, но бих казал, че дори ти е време да си имаш семейство. Не можеш цял живот да мислиш какво ще кажат феновете ти, не можеш да казваш, че бебето е грещка, защото не е. То е най-прекрасното нещо, което ще ти се случи. Повярвай ми.
-Вероятно си прав, но просто аз... - бях прекъснат от майка ми.
-Джъстин... - промърмори тя и се настани до мен - Изобщо не е трябвало да реагираш така. Това, че не си готов за дете не означава, че трябва да разстройваш и нея. Виж до къде я докарахте сега.
-Знам. Голям съм глупак и отново я нараних. - зарових лице в шепите си.

Хей,хора!❤ Извинявам се, ако има грешки и за това, че е кратка. Напоследък съм доста нередовна с качването, но ви обещавам, че след около седмица отново ще качвам често. ❤ Просто сега нямам тази възможност. За некст коментирайте и гласувайте. ❤