》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》20《

На следващата сутрин си бяхме в къщата на семейство Бийбър. Станахме рано, за да може да отидем там, когато всички спят. Не искахме някой да заподозре нещо. Отидох в стаята си и облякох къси, черни панталонки с висока талия и сива, къса тениска. Изглеждаше сладко. Вързах косата си на небрежен кок и бях готова.
По-късно през деня слязох долу, където заварих Джъстин, който говореше с майка си.
-Къде се губиш Джъстин? Вчера не се прибра никакъв. Притесних се. - въздъхна отчаяно Пати - И всичко около теб напоследък... Имам в предвид сбиването в онзи бар, когато бяхме в Ню Йорк... - започна отново тя, но беше прекъсната от Джей.
-Мамо. Аз съм на двадесет и пет, не съм дете очевидно. Бъди спокойна. - той също въздъхна - Знам, че в ума ти се върти само това дали имам приятелка, но ти обещавам, че ако има нещо ще ти кажа. Наистина. - увери я той и за миг дори аз повярвах на лъжата, която изрече. Стана ми жал за Пати. Тя беше загрижена, а ние я лъжехме.
-Добре, добре. - предаде се тя.
-Снощи се прибрах много късно и всички спяхте, за това не си ме видяла. - поредната лъжа излезе от устата му.
-Добро утро Ясмин. - усмихна ми се Пати, когато най-после ме забелязаха. На лицето на Джъстин грейна глуповата усмивка и тя го изгледа странно.
-Добро утро. - усмихнах се също и се отправих към машината за кафе.
-Няма да те питам и теб кога си се прибрала. Не искам да ставам нахална. Достатъчно мрънках на Джъстин. - засмя се тя.
-Да, така е. - намеси се той и аз също се засмях.
-Не, няма проблем. - усмихнах се - Прибрах се днес сутринта. Просто бях останала да спа при едни приятелки. - казах набързо и тя ми повярва, но все пак от части това си беше истина.
-Аз ще тръгвам. - каза Джъстин и целуна майка си по бузата, а тя врътна очи и се засмя - Дано да приключим бързо този път, защото иначе ще убия Скутар. Каза, че имало нещо важно, за което трябва да говорим.
-Добре, върви. - кимна му Пати и след това останахме само двете. Тя дойде до мен и също си наля кафе. - Мисля, че знам за какво го вика. Изостават с графика на турнетата и може да се наложи утре да направят това в Лондон.
-Джъстин се преуморява. - отбелязах аз, а тя кимна.
-Така е. Съжалявам го. Полага толкова усилия в работата си, че понякога забравя да погледне себе си. Точно за това искам да говоря с него и да разбера какво го мъчи. Очевидно е, че напоследък не е добре. - тя ме погледна натъжена. Нямаше представа, че аз знам за какво точно става въпрос и че това което го измъчваше беше, че се бяхме разделили за кратко. Нямаше как да и кажа всичко това. Все още не.
-Всичко ще е наред, спокойно. - усмихнах и се окуражително.
След това се качих при Джаксън и Джазмин, които вече бяха станали от сън. Цял ден изпълнявах тяхните желания и играх с тях на каквото поискат. Само и само да са щастливи. Днес не пожелаха да излизат за това си останахме вкъщи и се забавлявахме.
***
Към седем часа вечерта Джъстин се прибра. По изражението му личеше, че беше капнал. Масата беше сервирана и всички тъкмо сядахме да вечеряме. Той също се присъедини към нас.
-Как мина? - попита го Джеръми веднага щом дойде при нас.
-Зле. Цял ден репетирахме, не съм се спрял нито за секунда. - обясни той, но мен ме притесняваше друго. Дали онази Кейси все още е част от екипа? Не мисля, че можех да понеса мисълта, че тя все пак се навърта около него. - И това не е най-лошото. Концертът ми в Лондон е след два дни! Което означава, че ще трябва да заминем още утре, понеже Скутар не иска да пътувам в деня на концерта.
-Спокойно, всичко е наред. Не е като да не си го правил преди. - окуражи го баща му - Просто утре заминаваме. Ще си приготвим някои дрехи още тази вечер и готово. И без това няма да останем там много. Ще се обадя и в работата да ме освободят.
-Предполагам. - промърмори Джей.
Когато Джази и Джако приключиха с вечерята си отидох с тях по стаите им и ги приготвих за сън. След като заспаха отидох в моята стая и се излегнах на леглото, започвайки да ровя из телефона си. Нямаше нищо интересно, но ми беше скучно и трябваше да се занимавам с нещо.
По-късно вечерта започнах да оправям багажът си за Лондон. Взех малкият сак, който имах и напъхах всичко необходимо вътре. Тъкмо приключвах, когато на вратата ми се почука, а след това от нея се подаде Джъстин. Усмивката му ме разтопи. Той влезе в стаята ми и заключи вратата след себе си.
-Хей. Какво има? - попитах го и седнах до него на леглото.
-Трябва ли да има нещо, за да дойда при приятелката си? - попита ме той, а след това се засмяхме.
-Разбира се, че не. Не си ли изморен? - зададох въпроса си и нежно погалих бузата му.
-Малко. - измърмори той, като ме хвана и настани в скута си. - Просто исках да те видя. - след тези думи ме целуна - Днес цял ден бях с хората от екипа и изрепетирахме абсолютно всичко. Не ми остана време за теб. - продължи да говори, а след споменаването на екипа му настроението ми видимо се промени, защото отново се сетих за Кейси. - Ей, какво ти има? - попита ме загрижено и опря челото си в моето.
-Нищо. - усмихнах се - Само исках да те попитам за онази Кейси. Още ли се навърта около теб?
-Какво? Не, разбира се. - засмя се той и ме накара да се почувствам глупаво - Уволних я. - отбеляза, сякаш беше най-очевидното нещо.
-Ясно.
-Не искам да мислиш за нея. - каза ми и потърка нос в моя.
-Няма, спокойно. - подсмихнах се - Мисля, че трябва да отиваш да си лягаш, Джей. Наистина ми изглеждаш капнал. - казах, докато прокарвах пръсти през косата му. Това някак си му действаше успокояващо.
-Искам да спя тук. - каза и сля устните ни.
-Мисля, че идеята е лоша. Ами ако някой те види?
-Всички спят, така че спокойно. - уточни той и съблече тениската си, оставайки само по спортното долнище което носеше. След това легна заедно с мен на леглото и ни зави.
-Вълнувам се за утре. - казах, докато бях гушната в него - Никога преди не съм била в Англия.
-Да, относно това... - започна Джей и ме погледна, а аз му отправих въпросителния си поглед - Защо не ми каза, че преди моето турне не си напускала Лос Анджелис?
-Ами... не е ставало въпрос, Джъстин. - засмях се - А и не мислих, че е важно. Ти от къде разбра?
-От Джейд. Когато бяхме в Ню Йорк беше забравила телефона си при мен и тя звънна, а когато вдигнах тя ми спомена за тази малка подробност. - обясни ми, а аз просто кимнах - Но това ще се промени. Ще те заведа където поискаш. - след тези думи целуна челото ми, а аз се засмях. - Сериозен съм. Просто ми кажи къде искаш да отидеш и отиваме. Бих направил всичко за теб, знаеш това нали?
-Знам, Джей. - казах и го целунах.