》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》4《

На следващия ден с Джаксън и Джазмин ходихме до мола. Те си купиха някои неща. След това поискаха да посетим близкия лунапарк. Беше забавно. Купих им сладолед и им разбреших да се качат на повечето въртележки. За които бях сигурна, че са безопасни, разбира се.
Когато се прибрахме помогнах на Джазмин с домашното, а Джаксън играеше видео-игри. Прекарахме целият ден заедно, но естествено аз нямах нищо против, защото те са страхотни деца. И все пак няма да крия това , че бях доста изморена от днешният ден.
-О, Господи! Наистина ли? - каза шокирано Пати, докато говореше по телефона. - Тя добре ли е, скъпи? - зададе следващият си въпрос, но аз не исках да любопитствам, за това се съсредоточих върху задачите на Джази. Тя е доста умна и бързо схваща, което е много хубаво.
-Деца. Ще се наложи да отидем при баба ви тази вечер. - каза Пати веднага щом приключи разговора.
-Защо? - изхленчи Джазмин.
-Защото е пострадала. Паднала е и си е счупила крака. Също така иска да ви види. - обясни набързо Пати.
-Н-но аз... - започна Джази, ала майка и побърза да я прекъсне.
-Джазмин сега говорих с баща ви. Няма как да оставим баба ви сама в такъв момент. - каза и погледна сериозно към единствената си дъщеря. - Ясмин, свободна си за остатъка от деня. Ако имаш някакви планове може да излезеш и да се забавляваш, ако ли не остани тук и си почивай. Джъстин е някъде наоколо също. Не помня днес да е излизал, така че ще имаш компания.
-Добре. - побързах да кимна - Надявам се майката на Джеръми да се оправи бързо. Кога тръгвате? - попитах и се изправих от пода в хола, където бяхме седнали с Джазмин.
-След половин час. Ще те помоля само да подготвиш на Джази и Джаксън някакви дрехи и си свободна.
-Разбира се, няма проблем. - усмихнах се.
-Джъстин сигурно ще покани някои от приятелите си по-късно. Беше ми споменал. Не се притеснявай да се присъединиш към тях, ако няма какво да правиш. - каза тя, докато се запътваше към стаята си.
-Добре Пати, благодаря. - усмихнах се за пореден път и отидох в стаите на Джазмин и Джаксън. Не им приготвих много багаж, но се постарах да имат всичко необходимо. Познавах ги достатъчно добре, за да знам от какво се нуждаят.
Когато бях готова с оправането на багажите им и изпратих Пати и децата, влязох в стаята си и започнах да мисля какво да правя. Звънях на момичетата, но се оказа че Джейд ще е с Чад, а Саша ще е с някакво момче някъде. Не ми дадоха особено много информация. Явно щях да си остана тук. Отворих розовият си лаптоп и започнах да разглеждам филмите, които имах. Гледаше ми се нещо неангажиращо. Избрах подходящ филм и си го пуснах. Оказа се интересен, но понеже ожаднях слязох долу, за да си налея шише с вода и може би да си взема нещо за хапване по време на филма.
-Ще ходиш ли някъде тази вечер? - попита ме Джъстин, тъкмо когато излизах от голямата кухня и се озовах във всекидневната.
-Не, нямам планове. Приятелките ми са заети с гаджетата си. - обясних му и се засмях.
-А твоето гадже?
-Нямам такова.
-Извини ме?! - престори се на обиден, сочейки себе си.
-Млъкни. - изкисках се - Беше една целувка. На двадесет и пет си, а се държиш така сякаш никога преди не са те целували.
-Само да знаеш колко много са ме целували! - засмя се той.
-Сигурна съм в това. - ухилих му се.
-Добре, добре. Шегата настрана. Щом нямаш планове тогава остани с мен. След малко ще дойдат едни приятели. Ще се забавляваме. - погледна ме и честно казано предложението му ме устройваше. Можех да догледам филма и по-късно.
-Добре, щом няма да преча. - повдигнах рамене.
-Разбира се, че няма да пречиш. Тъкмо ще се запознаеш с тях. Новите приятелства никога не за излишни. - намигна ми, а аз се засмях. Отидох до него и седнах на големият диван.
-Ил. - измърморих, когато забелязах какво гледа.
-Извинявай, какво? - погледна ме шокиран - Не харесваш хокей?!
-Не ми е интересно. - опитах да се оправдая.
-Всички мои фенки харесват хокей, защото аз харесвам хокей.
-Да... силно се съмнявам. - погледнах го и се засмях - А и аз не съм ти луда фенка, господин Бийбър. Така че няма от къде да знам колко много обичаш хокея.
-Това вече е обидно. - намръщи се, а аз отново се засмях.
-Толкова си странен.
-Защо?
-Защото повечето момчета гледат фурбол, което отново си е ил, ако питаш мен, но...
-Да, да. Странен съм, но се изфука, че съм ти гадже пред онзи Майкъл и приятелките ти, нали? - той ме погледна, а аз го зяпнах учудено.
-Наистина ли си помисли, че се фукам? По дяволите, не. - избухнах в смях - Но си признавам, че физиономията му, когато видя кой си беше просто зашеметяваща. И да сме наясно, че онези изобщо не са ми приятелки.
-Да... хората реагират така, когато ме видят. - той повдигна рамене.
-Всъщност с Майкъл доста си приличате.
-Моля?!
-По самочувствието! - отбелязах.
-Да, но той изглежда смотан.
-Много момичета го харесват. - подсмихнах се.
-Но не и ти? - усетих любопитството му.
-Ами... не знам. Не е мой тип. Може и да не е лошо момче, но просто не се виждам с него. Това е. - обясних кратко, а Джъстин кимна - Е, какво трябва да приготвим за приятелите ти?
-Не знам? - погледна ме въпросително.
-Каниш си гости, а дори не си се подготвил. - казах му, а той безгрижно повдигна рамене.
-Има си прислуга за тази работа.
-Не и днес. - напомних му.
-Опа! - каза и направи сладка физиономия, а аз врътнах очи.
-Аз ще се погрижа. - казах и отидох,в кухнята.
Извадих от шкафовете вскякви чипсове и снаксове, както и големи купи, в които ги изсипах. Извадих и безалкохолни от хладилника, а също у бира. Оставих всичко на масата в хола. Върнах се обратно в кухнята и приготвих доста сандвичи, в случай, че някой е по-гладен. Когато сервирах всичко на холната масичка, извиках Джъстин и му казах да поръча няколко пици за всеки случай. Все пак нямах идея колко приятели очаква.
-Добра си. - отбеляза, след като поръча пиците.
-Просто сме много различни. - усмихнах му се - Ти си свикнал някой друг да прави нещата за теб, а аз съм свикнала в подобни ситуации да се оправям сама.