》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》9《

Събудих децата, въпреки че не им се стаяаше особено много. Слязохме долу,и те тихо започнаха да закусват, докато гледат детски. Аз не бях гладна. Нямах апетит, а и в цлавата ми постоянно се повтаряха сцени ог снощи и си спомнях колко хубаво мк беше. Казах на Джазмин и Джаксън да ме повикат, когато приключат със закуската и се качих в стаята си.
В главата ми започнаха да прииждат различни мисли. Джъстин е известен и е богат и буквално... може да има всяко едно момиче. Дори няма да споменавам прекрасния му чар и страхотна външност. Само като го гледаш можеш да се разтопиш. Почувствах се леко глупава, че снощи позволих да стигнем толкова далеч, а се познаваме от месец и нещо. Но е факт, че го исках ужасно много.
И все пак... той е този, който иска да бъдем двойка сега, ревнуваше ме много, опита се да ме спре да отида на срещата и се отзова веднага щом му позвъних. Всички тези неща ми показват, че той всъщност иска да бъде с мен. Въпросът е защо. Защо точно мен, след като може да има всяка? Буквално.
-Влез! - казах, когато някой почука на вратата ми. Прогоних мислите си настрана. Джъстин влезе в стаята и затвори вратата. - Майка ти дойде ли?
-Да, долу са и ядът. И каза да ти предам, че ти благодарят за закуската.
-Добре, след малко ще дойда. - казах и се опитвах да избягвам погледа му.
-Ясмин, погледни ме. - дойде до мен и ме хвана нежно за раменете, а аз го погледнах - Какво ще се случи с нас?
-Няма ''нас'', Джъстин. И никога не е имало. Просто го забрави. - изрекох с болка тези думи, защото той всъщност е чудесен и не исках да го виждам тъжен. Пукаше ми за него и ми беше пределно ясно, че нещата между нас не са просто секс за забавление.
-Какво? - извика, но аз сложих ръка върху устата му, напомняйки му да говори по-тихо, а след това я махнах - Искаш да ми кажеш, че всичко това снощи е било нищо за теб ли? Хайде, Яс, погледни ме и кажи, че не изпитваш нищо към мен.
-Не мога да го кажа, защото не е така. Казах ти, че те харесвам и ми пука за теб и ти си чудесен, направо върховен. - въздъхнах - Но не мога да рискувам да загубя работата си. Важно е за мен. - погледнах го с насълзени очи.
-Добре. - каза и постави лека целувка на устните ми - Щом трябва ще го пазим в тайна. Но просто не искай от мен да стоя далеч от теб, защото не мога и няма да го направя. Не ме интересуват другите, интересуваш ме ти! Мислих, че до сега ти е станало ясно. - каза и ме целуна, а аз отвърнах на целувката му.
-Хайде, да слизаме. - предложих, когато се отделихме от целувката си.
-Добре.
Когато слязохме долу всички се храниха, а когато Джаксън и Джазмин ме видяха се затичаха към мен и ме прегърнаха.
-Хей, и вие ми липсвахте. - казах саркастично, понеже ме нямаше само няколко минути и ги прегърнах.
-Ясмин, много ти благодаря за закуската. Нямаше нужда да я правиш. - усмихна ми се Пати.
-Няма проблем. - аз също и се усмихнах.
-Аз тръгвам за студиото. Скутър ми писа, че трябва да видя клипа за новата песен и ако не ми харесва нещо да му кажа. - засмя се Джъстин и врътна очи от досада, докато беше загледан в телефона си.
-Искам да дойда и аз. - изхленчи Джаксън и го погледна.
-Добре, отиди с Ясмин. Аз трябва да заведа Джази на зъболекар днес. Записала съм и час така или иначе. - усмихна ми се Пати, а аз й кимнах.
С Джаксън се качихме горе. Той си избра дрехи и се облече, а аз пооправих грима си.
-Джаксън. - казах, когато го видях в коридора и той ме погледна - До колкото си спомням не си изми зъбите тази сутрин. - погледнах го въпросително, а той сведе поглед.
-Май да.
-Да. Май да. - повторих, кимайки и сочейки му банята. Той послушно отиде и когато беше готов се върна при мен. - Така е много по-добре. Хайде.
След това с Джъстин и Джаксън се качихме в колата. Джъстин зае шофьорското място, а Джаксън седна на задната седалка и започна да играе някаква игра на телефона си, както винаги. Аз седнах на предната седалка и пътувахме в мълчание. Джако беше погълнат от играта си и не обръщаше внимание на това какво става около него, а аз се бях замислила. До къде щяхме да стигнем с всичко това? Какво щеше да излезе? Все такива мисли минаваха през главата ми днес. Не усетих, че сме спрели на светофар, докато Джъстин не хвана ръката ми и аз се обърнах към него.
-Какво има? - попита объркано. Толкова е загрижен. Никой друг не се е държал така с мен. Но и като се замисля... не мога да кажа, че съм имала много гаджета, така че...
-Нищо, Джей. Просто се бях замислила. - казах, използвайки прякора, с който всички около него го наричат. Усмихнах му се и стиснах ръката му.