》13《

358 14 0
                                    

Искам предварително да се извиня, че не съм толкова активна, но съм доста заета напоследък. За сега успявам да качвам само в тази история, но ви обещавам, че съвсем скоро ще се завърна и в Our new life. А сега ви пожелавам приятно четене! ❤

*Ясмин*

Събудих се от алармата си. Часът беше девет и работният ми ден започваше. Снощи с Джъстин си поговорихме доста на всякакви теми и се разбрахме. Няма да напусна работата и ще запазим връзката си в тайна за сега. И без това така е по-добре в момента. Харесваше ми, че с Джъстин се разбирахме толкова добре.
Обърнах се и погледнах към прекрасното му спящо лице. Усмихнах се инстинктивно и го целунах. Вчера той ми каза, че ме обича. Първоначално не можех да повярвам, но е факт че и аз изпитвам същите чувства към него и бях много щастлива, че не е от момчетата които крият чувствата си.
Станах мързеливо от леглото му, колкото и да не ми се искаше и се отправих към моята стая. Бързо пресякох коридора преди някой да ме е видял, че излизам от стаята на Джъстин.
Отидох до гардероба си и избрах да облека черен кожен панталон с червена тениска и белите си маратонки, които също имаха червен елемент. Есента вече се задаваше и времето беше хладно навън, за това в случай, че ми стане студено просто бих добавила към тоалета си черно пухкаво яке, което притежавах. Изправих косата си и я оставих да се спуска свободно. Добавих малко грим и напуснах стаята си.
-Здравей, Пати. Да ти помогна? - попитах я веднага щом влязох в кухнята и видях, че прави закуска.
-О, Ясмин. Ако исках помощ щях да помоля прислугата да сготви. - засмя се тя. Да, вярно. Те бяха богати. - Почини си докато можеш, защото онези дяволчета ще станат след малко, а по-късно ни чака път. - каза тя с усмивка. По дяволите! Бях забравила, че днес е денят, в който ще заминем за Ню Йорк. За първи път отивам там. Какви ги говоря? За първи път отивам някъде извън Ел Ей. Не съм имала възможност. За съжаление няма да останем дълго там. - Ако искаш си вземи кафе. - кимна ми Пати, а аз отидох и си налях кафе. След това седнах на барплота в кухнята. - Разкажи ми за себе си Ясмин. Имам в предвид други неща, освен тези които вече знам. - каза ми тя. Имаше в предвид освен това, че нямам майка, баща и общо казано семейство. Да, тя знаеше за това. Не съм се интересувала от къде, но предполагам от Скутър понеже му разказах за себе си на интервюто ми за работа. - Имаш ли си гадже? - полюбопитства тя, но аз застинах. Как се казва на шефката ти ''Ами излизам със сина ти от скоро и правим най-невероятният секс, докато ти спиш в другата стая, но го пазим в тайна.''?! - Боже! Ясмин, спокойно. Изражението ти е все едно си убила човек. Ако не искаш не ми казвай. Просто искам да знаеш, че те харесвам и можеш да говориш с мен и да ми имаш доверие. - усмихна ми се мило, а след това промених изражението си и се усмихнах приятелски. Притеснявах се да не би да е заподозряла нещо.
-Ам не, няма ми нищо. - засмях се неловко - Може да се каже, че има едно момче, но... не е нищо сериозно. Не знам. - започнах да въртя чашката с кафе в ръцете си - Нямам гадже.
-Така според мен е най-добре. Не ти трябват излишни драми. Сега е най-важно да подсигуриш бъдещето си. И като стана дума говорих със Скутър за университетът ти. Обмисляме, ако си съгласна разбира се, да говорим с учителите и да се обучаваш у дома, а там да ходиш само за изпитите. Защото мисля, че така и за теб ще е по-лесно. Ние поемаме разходите за наемането на учители и така нататък. Просто се налага да пътуваме извън града, а и не само. Виждаш го и сама. А някой трябва да се грижи за Джазмин и Джаксън, а това не винаги мога да съм аз. Знаеш, че помагам на Джеръми с неговият бизнес и съм доста заета. - обясни ми тя и ме погледна.
-Аз не знам какво да кажа, Пати. Наистина ли искате да направите това за мен? Имам в предвид, че ще успея да се справя и с двете. Не е нужно да давате излишни разходи, за да ме улесните. Все пак аз съм тук да помогна на вас, а не вие на мен. - казах и наистина се чувствах гадно за това, че тя иска да ми помогне, а аз един вид я предавах. Чуках се тайно с по-големият й син, а тя нямаше никаква представа.
-Не се тревожи за това. Аз искам да ти помогна, а и ти направи много за нас. Щом сме решили значи ще го направим. Просто исках да се допитам и до теб.
-Много ти благодаря. За всичко. - погледнах я, а тя ми се усмихна майчински.
-Няма за какво да ми благодариш. - тъкмо щях да кажа нещо, когато се чу шум и детският смях на Джазмин и Джаксън от хола. - Явно са се събудили.
-Да. - засмях се - Отивам при тях. О, и в колко е полетът ни за Ню Йорк? Питам, за да знам кога да им подготвя багажа.
-След три часа. И нека не взимат много дрехи, защото ще останем там само за две нощувки. - усмихна ми се тя, а аз напуснах кухнята.
-Хей, малчовци. - седнах до тях на дивана. - Какво става?
-Ясмин. - прегърна ме Джази - Джаксън се държи гадно с мен и не ми дава дистанционното, а аз искам да гледам пепеляшка.
-Но телевизорът е изключен. - погледнах странно към телевизора, а след това и нея.
-Така е, защото той го изключи. Само иска да ме дразни. - оплака се и нацупи устни. Беше сладка.
-Джаксън! Ела тук. - повиках го, а той дойде от другия край на хола. - Какво казахме за дразненето на по-голямата ти сестра?
-Че не трябва да го правя? - отгатна той.
-Точно така. И защо не трябва да го правиш?
-Защото ми е сестра и трябва да я защитавам и обичам, а не да я дразня. - врътна очи - И защото сме едно семейство.
-Правилно. - засмях се - Дай ми дистанционното.
-Не ми се гледа пепеляшка. - каза недоволно той и се нацупи.
-Добре. Тогава ела с мен да приготвим багажа ти за Ню Йорк. Искаш ли? - попитах го и му подадох ръка, а той я хвана. Метнах дистанционното на Джазмин, намигвайки й, а тя се засмя.
Влязохме в стаята на Джаксън, а за наша изненада там беше Джъстин, който търсеше нещо под леглото на малкия си брат.
-Какво правиш тук? - попита го Джако и започна да се смее. Най-вероятно заради смешната поза, която беше заел Джъстин, търсейки нещо.
-Ти ми кажи. - погледна го ядосано Джей и се изправи - Къде са ми червените боксерки на Келвин Клайн?
-Нямам представа. - каза му Джаксън и продължи да се смее и аз също се присъединих.
-Защо, Джъстин? Точно на тях ли остана? Нямаш ли си друго бельо? - пошегувах се и с Джаксън отново се засмяхме.
-Разбира се, че имам други. Просто искам да взема тези с мен, а ги няма. - погледна ме той и изражението му омекна - А този тук - посочи Джако - има навика да ми взима нещата и да ги скрива след това, за да ме ядоса. - след това хвана Джаксън, сложи го на леглото и започна да го гъделичка. Джако се смееше като полудял.
-Добре, добре. - каза му през смях - Във вторият шкаф на бюрото ми са. - призна си Джаксън, а аз отидох и отворих шкафа. Измъкнах червените боксерки на Джъстин и го погледнах.
-Тези ли търсеше? - казах и те насочиха погледите си към мен - Джаксън за какво са ти? Те дори не са хубави.
-Какво? Тези са ми едни от любимите. - каза Джъстин и Джако започна да му се смее - Добре, няма да ги нося повече. - добави, карайки ме и мен да се засмея.
-Шегувам се, Джъстин. Спокойно. - казах му - Това са просто боксерки. А и тези с които си в момента също не са зле. - посочих го, а той вече се беше изправил и както винаги черните му дънки бяха смъкнати почти до коленете и боксерките му бяха на показ.
-Хм. Радвам се, че ти харесват. - каза ми той и дойде до мен - Защото по-късно може да ти се наложи да ги събуеш. - прошепна ми, така че само аз да го чуя, а след това взе бельото от ръцете ми и излезе.
-Хайде, Джаксън. Да се захващаме за работа. - засмях се и отворих големият син куфар на Джако.
-Защо брат ми се държи така с теб? - полюбопитсвта той. Добре. Джаксън можеше да е едва на девет, но това хлапе е опасно.
-Държи се как? - попитах, поставяйки сините му дънки в куфара.
-Не знам. - повдигна рамене - Изглежда сякаш сте си близки.
-Какво? Не. - направих се на ударена, а Джаксън ме погледна странно. Щеше да каже нещо, но връхлитане в стаята го прекъсна.
-Гучи коланът ми! - каза Джъстин и погледна към по-малкият си брат.
-Не съм го взел.
-Знам, че лъжеш.
-Джъстин за какво ти е колан? - казах, сочейки смъкнатите му дънки.
-Това е аксесоар, ясно? - поясни той и седна на пода до нас. - Няма да мръдна от тук, докато не си го получа.
-Ох. - въздъхна Джаксън и стана от пода. Извади колана от някакво чекмедже и го връчи на Джъстин.
-Един ден като се изнеса от тази къща ще ти липсва това, че няма на кой да криеш нещата. - пошегува се Джей и разроши косата на Джаксън. От своя страна Джако се засмя и,му отвърна. Започнаха са се боричкат и разпръснаха част от дрехите, които бях сгънала.
-Добре, добре. Достатъчно. - прекъснах ги - Джъстин ти си като някое дете.
-Джъстин ти си като накое дете. - той повтори думите ми с преправен глас и без да се замисли постави целувка на устните ми. Замръзнах при това негово действие. Когато осъзна какво е направил той също ококори очи и двамата погледнахме към Джаксън. Той стоеше шокиран, но след малко се ухили.
-Знаех си! - извика - Ти правиш секс с нея! - каза, сочейки към Джъстин.
-Не. - отговори просто Джей, но Джако избухна в смях - Ако кажеш на някого си мъртъв.
-Джъстин! Не бъди толкова гаден. - погледнах го предупредително.
-Виж какво. - започна Джей, а по-малкият му брат го погледна с любопитство - Първо, ако кажеш на някого и нашите разберат ще се наложи Ясмин да напусне, а съм сигурен, че не искаш това. Второ ще си държиш устата затворена, сякаш не знаеш нищо, дори и пред Джазмин. Когато решим ние ще и кажем. Това е между нас. И трето, ако разбера, че си си отворил устата ще кажа на мама за... - изброи Джъстин и го погледна предупредително, а аз нищо не разбирах.
-Не! - изписка Джаксън - Ще си мълча дори пред Джазмин. Само не казвай на мама и татко за това.
-За кое? - погледнах ги неразбиращо.
-Добре. На нея може да кажеш. - разреши Джаксън.
-Преди шест месеца Джаксън се сби в училище. И не беше лек бой. Другото момче беше смазано. - обясни Джъстин, а аз останах шокирана - Директорката се обади, но се случи така че звънна на мен вместо на татко. Покрих го, излъгах, че нашите са извън града и отидох в училището. От тогава това си е нашата тайна. Никой не знае. Дори и Джазмин.
-Така е. - изсмя се Джаксън - Никой да не се закача с тези лоши момчета. - каза и показа малките си мускули, предизвиквайки смях у мен и Джей.

Ще се радвам, ако гласувате и коментирате. ❤ До следващият път!! ❤

》We are from different worlds《 (BG fanfiction)Where stories live. Discover now