》25-The end.《

490 23 5
                                    

9 месеца по-късно

Отворих очи и се огледах. Болничната стая, в която се намирах беше украсена с много розови балони. Усмихнах се, въпреки болките в тялото ми. Родих дъщеря си. Нашата дъщеря. На мен и Джъстин. Не е за вярване!
Все още се опитвах да осъзная факта, че съм такава късметлийка да го срещна в живота си. Джей е повече от прекрасен. През всички тези девет месеца се държа с мен изключително добре и беше много внимателен. Понякога дори прекалено. Турнето му свърши преди месец и вече беше само на мое разположение. Нямаше как да съм по-щастлива. Раздвам се, че успях да го придружа на повечето турнета, а и той сам го искаше. В случаите, в които не бях с него постоянно ми пишеше колко много му липсвам. Хората казват, че когато си постоянно с даден човек рано или късно си писвате. Но с нас не беше така. Ние не бяхме като другите двойки. Ние не можехме един без друг.
През този период настъпиха много промени в живота ни. Заживяхме двамата официално, направихме детска стая в мига, в който разбрахме за пола на бебето и гостувахме наистина в много, много предавания. В мига, в който разбраха, че Джъстин Бийбър си има приятелка и чака бебе, всички пощуряха. Екипът на Джъстин не можеше да насмага да му уговаря интервюта. Беше огромна сензация. Странното бе, че се интересуваха и от мен и го придружавах на повечето. Беше мещо ново за мен, но не мога да кажа, че е неприятно. Хората се интересуваха от мен, навсякъде се движех с охрани и рядко можех да изляза просто, за да отида до магазина сама. Но аз знаех, че ще е така и нямах нищо против. Знаех, че животът ми ще се промени заради Джъстин, но го обичах достатъчно и бях готова на всичко. Понякога медиите прекаляваха. Няколко пъти дори съю се разплаквала заради ужасните клюки и лъжи, които пишат за нас. Но с времето свикнах. Джъстин ме научи как просто да ги игнорирам и да не обръщам внимание. Той беше с мен и двамата си вярвахме безусловно. Това беше важното.
-Време е за хранене. - каза щастливо сестрата, която връхлетя в стаята и прекъсна моите мисли. Държеше  малкото човече в ръцете си и нямаше как да не се усмихна.
-Дано се справя, както предния път. - отвърнах, а сестрата ми кимна и ми подаде малката Ема Бийбър. С Джъстин заедно избрахме името. И на двамата много ни допадаше.
Вече веднъж я бях хранила и се справих учудващо добре. Този път отново се справих с помощта на сестрата. Когато Ема беше нахранена смениха памперса й и помолих отново да ми я дадът, защото не можех да й се нарадвам. Бях абсолютно сигурна, че всички болки си струваха за нея. Внимателно оглеждах малкото й личице и може да е странно, но още от сега виждах приликата между нея и Джъстин, тъй като съм виждала негови снимки като бебе.
-Как си, скъпа? - попита той, връхлитайки в стаята. Огледа ме, а след това погледна към спящото човече в ръцете ми и се засмях.
-По-спокойно, Джъстин. Добре сме. - усмихнах се, а той дойде и целуна челото ми.
-

》We are from different worlds《 (BG fanfiction)Where stories live. Discover now