》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》18《

-Не мога да повярвам, че Бийбър е направил всичко това! - възкликна Джейд след като им бях разказала всичко от последните няколко дни.
-Аз също. Мислих, че поне малко държи на мен. Или по-точно на ''нас''. - казах и няколко сълзи се стекоха от очите ми.
-Милата ми. - гушна ме Джейд - Спокойно, всичко ще бъде наред. Сигурно има обяснение за всичко това.
-А какво за повръщането? Сигурна ли си, че всичко е наред? - погледна ме Саша, докато ми подаваше чаша с вода.
-Разбира се. Какво може да ми има? - погледнах я, а тя се замисли.
-С Джъстин използвахте предпазни средства, нали? - попита ме тя. От къде пък дойде това, Саша?! В умът ми в момента е пълна каша. Почти нищо не си спомням и не съм на себе си. Що за въпроси?! Не знаех какво да и отговоря, за това продължавах да гледам към нея замислено. -Ясно. Значи има вероятност да си...
-Не! - почти извиках - Знам какво ми намекваш, но няма начин. Разбира се, че с Джъстин се пазихме.
-Сигурна ли си? - погледна ме Джейд.
-Не. - казах и заврях лицето си в шепите си - Толкова съм объркана, че не мога да мисля за това. Пълни глупости. Хора, не вярвам да съм бременна. Не и сега. Дори не знам... Ние с него не сме... заедно. - говорих пълни безмислици и отново заплаках.
-Шш, спокойно. - погали косата ми Джейд. - Всичко ще бъде наред.
-Да, а и ние сме тук. - дойде до нас Саша и ни прегърна. - Утре просто си купи един тест. Не е нужно да го правиш веднага. Изчакай и виж дали симптомите ще продължат и ако е така го направи. За твое спокойствие.
-Благодаря ви за всичко. - казах и ги прегърнах. Бяха прави. Те бяха тук. Може да нямам родители и да съм изгубила Джъстин, но едно нещо беше факт. Имах истински приятелки, които обичах много и не можех да си позволя да загубя.

***

Когато се събудих на следващия ден се оправих набързо. Гримирах се, а косата си оставих просто пусната. След това отидох при момичетата, които бяха направили закуска. Закусихме заедно и говорихме за различни неща, които са ни се случили напоследък. Успяха да ме разсеят и поне за малко не мислих за Джъстин.
По-късно през деня облякох якето си, защото навън беше станало хладно, взех чантата си и обух белите си найкове. Днес имах лекции. Трябваше да отида до университета за малко. Така и направих, но по пътя се отбих до аптеката. Дълго мислих преди да купя теста за бременност, но в крайна сметка го направих. Саша беше права. Не е задължително да го правя веднага. Нищо не пречеше просто да си го имам. За всеки случай. След като го купих го пуснах в чантата си и отново поех по пътя към университета.