》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》24《

*Ясмин*

-Имам добри новини. - каза Пати веднага щом влезе в стаята.
-Какви са? - попитах я нетърпеливо.
-Ще може да те изпишат още утре вечер, но докторът каза да си почиваш и да не мърдаш от леглото. И знам какво си мислиш, но няма да стане. Няма да може да отидеш на концерта на Джъстин. - обясни тя, а аз се нацупих - Ей, по-весело! Така ще го изненадаш след концерта. Той изобщо няма да очаква да те види. - засмя се Пати - О, и също така казаха, че ще можеш да пътуваш на другия ден, така че общо взето всичко върви по план.
-Радвам се. - усмихнах се истински.
-А сега нуждаеш ли се от нещо? Вода или... - прекъснах я.
-Успокой се Пати и седни. Добре съм. - засмях се. Тя седна отново на стола и започнахме да си говорим за различни неща.
Дори не усетих кога навън се е стъмнило. Бяхме се унесли в разговори, но отварянето на вратата ни прекъсна. От там се появиха Джъстин заедно с Джази и Джаксън. Веднага щом ме видяха малките се затичаха към мен и дойдоха да ме прегърнат и аз също нямах търпение да ги нагушкам.
-Ей, по-спокойно. Тя няма да избяга. - засмя се Джъстин отстрани.
-Яс, Джъстин каза, че вече няма да ни гледаш. Защо? Не ни ли харесваш вече? - попита ме Джако. Беше толкова сладък. Прегърнах го и го целунах по бузката.
-Това са глупости. Разбира се, че ще ви гледам, когато поискате. Отново ще си бъдем заедно. - гушнах ги и пратих ядосан поглед на Джъстин. Не може да им каже, че няма да ги гледам без дори да им каже причината за това, очевидно.
-Да, ще можете да прекарвате време с Ясмин когато си поискате. Просто от днес нататък това не и е работа, защото я уволних. - засмя се Джей.
-Защо я уволни? - почти му извика Джазмин, карайки всички да се засмеем.
-Защото... тя е мое гадже. И няма да работи за семейството ми. - засмя се Джъстин и вдигна Джазмин на ръце.
-Ти ни я открадна Джей-джей. - каза му сърдито тя и скръсти ръце пред гърдите си.
-Да, така е. - ухили й се Джъстин. Бяха толкова сладки.

***

По-късно вечерта Пати и децата си бяха тръгнали. Само Джъстин упорстваше и беше решил да остане при мен, макар че хиляди пъти му казах, че няма нужда да го прави.
-Джей, утре цял ден те чакат репетиции, а вечерта и концерт. Кога смяташ да спиш? Безсмислено е да стоиш тук. Аз съм добре. - за пореден път се опитах да го накарам да си тръгне.
-Не. Оставам и точка. Престани да ме молиш да си отида. Искам да бъда с теб. - каза и дойде до мен.
-Но ти ще си с мен. Просто в момента трябва да мислиш за концерта, защото е важен.
-Не и по-важен от теб. - отново протестира той.
-Добре поне ела и легни до мен. И се опитай да заспиш, защото вече и аз съм изморена.
-Сигурна ли си, че няма да има проблем ако легна до теб? Не искам да ти бъде неудобно. - отговори ми.
-Спокойно, Джъстин. - врътнах очи - Ела, моля те.
-Очи ли ми врътна туко що? - попита ме той и ме погледна ядосано.
-Може и така да е. - изплезих му се, а след това му направих място и знак да дойде при мен на леглото. Той, естествено се поколеба, но след като настоях още малко се съгласи и легна до мен, прегръщайки ме. - Много ми липсваше. - казах и се сгуших още повече в него.
-Знам. И ти на мен. - целуна челото ми - Не съм спирал да мисля за теб през цялото време. Но сега ще трябва да заспиш, защото не трябва да се преуморяваш.
-Само при едно условие. - погледнах го - Не, всъщност са две условия.
-И какви са те? - засмя се той.
-Да ми обещаеш, че и ти ще си починеш. - казах, а той кимна - И да ме целунеш. Сега. - усмихнах му се, а той не чакаше втора покана и сля устните ни.