》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》3《

Дните в къщата на семейство Бийбър бяха приятни. Работата също беше хубава, а Джаксън и Джазмин са просто очарователни. В началото когато се запознах с Джази тя беше плахо и свито момиче. Не обичаше да говори много. Но напоследък с нея доста се сближихме, споделяше ми и ходихме заедно по магазините. Времето, което прекарвах с децата минаваше неусетно. Понякога дори не ми се искаше да ходя на лекции. Предпочитах да бъда с тях.
Но все пак три дни от седмицата ми се налагаше да посещавам университета. Разбира се, Пати знаеше това и беше уведомена колко часа ще отсъствам. Двете заедно си направихме график и го следвахме, но предимно аз се грижих за тях.
Всъщност Пати се оказа много мила жена. Наистина я харесвам. Винаги се съобразява с мен, с обучението ми и се старае да ми дава доста почивки, въпреки че аз не се нуждая от такива, защото както казах обичам да прекарвам време с Джазмин и Джаксън.
Вече седмица и нещо работя за семейство Бийбър, но дните ми минаваха неусетно. Не се бях виждала от доста време с приятелките си и те страшно ми липсваха. За щастие успявах да звънна на леля поне веднъж на два дни, за да я чуя как е и какво прави. По гласа и разбирах колко се радва, че работата ми харесва и успявам да си стъпя на краката. Тя винаги ме окуражаваше и ми казваше, че нещата в живота ми ще станат все по-добре.
Днес беше един от тези дни, в които трябваше да отида на университет. Но все още бях по пижама и допивах сутрешното си кафе, докато Джазмин и Джаксън дояждаха палачинките с шоколад, които бях приготвила.
-Харесва ли ви?- попитах ги с усмивка, а те закимаха енергично.
-Бавачке Яс. - заговори тихото гласче на Джазмин и аз я погледнах въпросително - Не искам да отиваш днес. - намръщи лицето си сладко.
-О, но защо? - погледнах я разтревожено, но Джаксън побърза да отговори.
-Днес е първата и тренировка по балет. - каза той и забърса устата си със салфетка - Джазмин се притеснява, защото последно ходи миналата година, но не се хареса с момичетата там.
-Но Джази няма от какво да се страхуваш. - погледнах я и се усмихнах. За съжаление усмивката ми веднага се махна, когато видях тъжното и личице. - Виж, Джазмин, ти обичаш,да танцуваш, нали? - попитах, а тя кимна - Ти обичаш музиката и само това е важното. Запомни, че абсолютно никое момиче или момче там не може да ти каже нищо. Ти си много повече от тях. И аз също искам да съм до теб в такъв момент, но се налага да отида на лекции.
-Знам. - промърмори тя.
-Добре. Какво ще кажеш, когато приключа в университета да дойда и да те изчакам? След това ще се разходим някъде навън. Времето днес е хубаво. - предложих, а тя се усмихна.
-Да! Това би било чудесно.
-Кое би било чудесно? - попита Пати, когато влезе в кухнята.
-Ясмин ще ме вземе от урока по балет. - побърза да каже Джазмин.
-Хубаво. - усмихна се Пати и целуна бузите им. - Е, Ясмин можеш да тръгваш. Вече съм тук.
-Благодаря ти много Пати. - усмихнах се и се запътих към стаята си.
-Няма за какво. И без това аз трябва да ти благодаря, защото ти ги гледаш. - каза Пати.
Набързо извадих от малкият дрешник дрехите, които исках да облека. Навън времето беше приятно, но определено не беше особено топло днес. Извадих черна рокля с дълъг ръкав и я съчетах с ботуши над коляното. Комбинацията беше необичайна, но на мен ми харесваше, а и по принцип имам малко по-особен стил. Оставих косата си пусната и си сложих лек грим. Взех слънчевите си очила и голямата си черна чанта и напуснах стаята. Докато слизах по стълбите проверих дали съм взела всички необходими тетрадки, записки и дали имам химикал. Винаги забравям подобни неща. Преди да изляза от къщата казах чао на Пати и децата. Запътих се към близката спирка, понеже университетът не беше никак близо до имението на Бийбър. Когато дойде моят автобус се качих и си купих билет. Очакваше ме дълъг ден.