》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》23《

*Джъстин*

-Кои са близките на госпожицата? - чух непознат глас и веднага надигнах главата си. Беше лекарят.
-Ние. - казах и веднага се изправих - Тя добре ли е?
-Да, няма нужда да се притеснявате. За щастие няма нищо счупено, само доста охлузвания и рани. - усмихна се любезно лекарят, а аз мислено благодарих на Господ, че момичето ми е добре - Може да я видите, ако искате.
-А... бебето? - успях да попитам едвам-едвам.
-Имате късмет. То също е добре и всичко с бременността на госпожицата е наред. - обясни той, а аз му кимнах с усмивка.
Да, наистина имахме късмет. Не знам какво щях да правя ако бяхме изгубили детето. Вярно е, че идваше в неочакван момент, но то не е виновно. Наша е вината, че не сме се пазили, но това сега е без значение. Важното е, че Ясмин и бебето са живи и здрави.
-Благодаря. - усмихнах се истински и побързах да вляза в стаята, а дори не знаех какво точно щях да кажа на Яс.
-Джъстин? - каза веднага щом ме видя и поиска да се изправи, но аз не и позволих.
-Внимавай. - казах щом бях на леглото до нея - Тук съм. - прегърнах я и целунах челото й.
-Толкова съжалявам, Джей. - промърмори тя, а след това усетих как сълзите и мокрят тениската ми.
-За какво? - попитах я учудено - Знаеш, че виновния съм аз... изобщо не трябваше да реагирам така. - поклатих глава.
-Съжалявам, че ти създадох толкова много грижи и проблеми. Съжалявам за всичко. - изхлипа тя.
-Шшш. Спокойно, всичко е наред. - отново целунах челото й.
-Не, Джъстин. Аз трябва да ти кажа нещо. - каза ми сериозно, когато вече се беше по-спокойна.
-Какво има?
-Ако искаш ще се разделим, ще замина за някъде и няма да ме видиш повече. Бих направила всичко, за да може ти и репутацията ти да сте добре, наистина. - направи кратка пауза и продължи - Единственото нещо, което не искам да очакваш от мен е да махна бебето. Това няма как да го направя. Не и след този глупав инцидент.
-Разбира се, че няма да го махнеш. Това си е нашето бебе. И няма да ходиш никъде. Не ми пука за нищо друго освен за теб в момента. - погледнах я в очите, където имаше сълзи.
-Днес след като ме остави бях категорична. - продължи да говори тя.
-За какво? - погалих лицето й.
-Че ще махна бебето. Осъзнах колко много неприятности съм ти навлякла с това. Исках просто да го премахна и всичко да си бъде както преди. - направи малък опит да се усмихне, но не й се получи - Бях се запътила към болницата, исках да го махна час по-скоро. След това дори не усетих кога и как е станала катастрофата и когато се събудих тук... - не издържа и отново заплака.
-Успокой се, моля те. - целунах бузата й.
-Джъстин първото нещо, което се запитах, когато се събудих беше дали бебето е добре и дали е живо и здраво. Тогава осъзнах, че не мога да отнема живот и то живота на нашето дете. Осъзнах, че ако трябва ще го гледам сама и ще му помагам с каквото мога, но идеята да го няма ми се струваше абсурдна.
-Яс, спри да плачеш. - казах - Всичко е по моя вина. Ако не те бях оставил там нямаше да ти хрумне глупавата идея да махнеш детето ни. Как изобщо си помисли да направиш това?
-Джъстин ти... реагира така сякаш е най-голямата грешка в живота ти. Какво очакваше да направя аз? Да стоя там и да те чакам без дори да знам къде си ли? - отвърна ми тя и беше права. Аз я бях предизвикал да направи това. Държах се като пълен глупак и вината беше изцяло моя.
-Знам, съжалявам за това. Толкова много съжалявам. - отново целунах челото й - Нямаш си и на представа колко бях уплашен, че мога да ви изгубя. - казах и поставих ръка на корема й - Това тук е най-хубавото нещо в живота ми и ще направя всичко възможно да бъде щастливо, както и ти. А това, че те оставих сама в шибания хотел беше най-голямата грешка, която бях правил и ако ви се беше случило нещо едва ли някога бих си го простил.
-Много те обичам, Джъстин. - промърмори тя и се сгуши в мен.
-И аз, бебчо. Никога няма да те пусна да си отидеш. - прегърнах я и останахме така няколко минути, докато в стаята не влязоха майка ми и баща ми. Вече ми писна да ги виждам за днес.
-Мила, добре ли си? - веднага я попита майка ми без да обръща внимание на нищо друго. Ясмин побърза да се отдръпне от мен, но аз не и позволих. Не исках да я пускам.
-Всичко е наред. Те знаят. - целунах бузата й, а тя ме погледна неразбрано. - Казах им, че сме заедно и знаят за бебето.
-Да. И ще трябва хубаво да си поговорим с вас двамата за това, че не ми казахте, а аз ви попитах няколко пъти. - скръсти ръце майка ми, но точно в момента ми беше много смешна и се засмях - Трябваше ли да се стигне до тук?
-Съжалявам, Пати. Не казахме заради мен. Аз бях тази, която не искаше. - отговори й Яс.
-Нека да не мислим за това точно сега. Ти добре ли си? Как се чувстваш? Имаш ли нужда от нещо? - задаваше й хиляди въпроси майка ми и се приближи към нас.
-Всичко е наред. Вече съм добре. - най-накрая видях усмивка по устните на Яс, което накара и мен да се усмихна истински.
-Знаех си, че става нещо между вас двамата.
-Но как? - попита Ясмин и я погледна учудено.
-Личеше ви понякога. А и Джаксън не може да пази тайна. Знаете това нали? - погледна ни баща ми и се засмя - Не е трябвало точно на него да казвате.
-Значи сте знаели? - погледнах ги.
-Не точно. - подсмихна се майка ми - Знаехме, че става нещо, но нямахме никаква идея, че е чак толкова сериозно. - И от сега нататък спираш да работиш. Ако трябва ще намерим друга детегледачка на Джазмин и Джаксън. Ти не трябва да се преуморяваш. - продължаваше да надува главата на Ясмин с глупости. Естествено, че нямаше да работи. Не бих й го позволил.
-Но аз съм добре и мога да работя. Джъстин, кажи й. - усетих как тя ме побутва и ме гледа като малко дете. Беше толкова сладка.
-Съжалявам, бебчо, но мисля, че тя е напълно права. Не бих ти позволил да работиш. - целунах челото й - Уволнена си. - добавих и започнах да се смея на изражението й.
-Джъстин! - скара ми се тя, а аз продължих да се смея.
-Джъстин. Скутар те вика на репетиция за концерта утре вечер. Казва, че нямате никакво време. - каза ми баща ми докато прибираше телефона в джоба си.
-Кажи му, че няма да има концерт. Няма да мръдна от тук. - отговорих му веднага и хванах ръката на момичето си.
-Сигурен ли си за това? - попита ме баща ми, но Ясмин явно беше решила да отговори вместо мен.
-Разбира се, че не. Ще има концерт. Ще отидеш още сега, Джъстин. - погледна ме.
-Но аз искам... - бях прекъснат.
-Искаш аз да не работя, а сега и ти отказваш да работиш. Кой ще изкарва пари? - отговори ми веднага, карайки всички ни да се засмеем. Знам, че се шегуваше, но въпреки това винаги знаеше какво да каже.
-Скъпа, аз си имам пари. - изплезих й се и тя се засмя.
-И ще разочароваш толкова много хора? Отивай Джъстин. Говоря сериозно. - вече наистина ме гледаше сериозно. И все пак беше права. Тя беше най-важна за мен в момента, но и не исках да разочаровам феновете си.
-Добре ще отида. Но ако имаш нужда от нещо веднага ми се обади, чу ли? - погледнах я в очите, а тя се усмихна невинно.
-Да, Джей. Спокойно. - след това я целунах и излязох от стаята заедно с баща ми. Бях спокоен понеже бях сигурен, че майка ми няма да се отдели от нея.

*Ясмин*

-Пати ако искаш се връщай в хотела. Ще се оправя и сама. - усмихнах й се, а по изражението й разбрах, че не беше на същото мнение.
-В никакъв случай. Не бих те оставила, а и ако го направя ще си имам работа с Джъстин. - каза тя, карайки и двете ни да се засмеем - Е, разказвай. Как се чувстваш? Как разбра, че си бременна? - попита ме и се настани удобно на стола до болничното легло.
-Ами честно казано дори не се чувствам бременна. Добре съм си. - засмях се - Всъщност разбрах по много странен начин. Дори ако не беше Джъстин сигурно все още нямаше да знам. Беше ме страх да направя теста, защото най-вече се страхувах от това, че има вероятност да е положителен, а не знаех как ще реагира Джей. - казах и се загледах в пръстите си.
-Знам. Той ми каза, че не го е приел добре в началото, но наистина много съжалява за това.
-Вярно е. Та то дори аз не го приех добре. Не можех да го повярвам. - обясних - Но след този инцидент просто... - усетих как очите ми се насълзяват - Просто осъзнах, че това си е моето или по-точно нашето дете и не мога да си позволя да го загубя. То не е виновно за нищо.
-Напълно си права. - подкрепи ме Пати и аз се усмихнах. - От сега нататък всичко ще се нареди. Ще видиш.
-Силно се надявам. - усмихнах се - И много, наистина много съжалявам, че не ви казахме. Особено на теб. Ти ме пита толкова много пъти, както и него, но просто... бях уплашена. Не знаех как ще реагираш.
-Скъпа, всичко е наред. А и знаеш, че аз те харесвам много. Джъстин има късмет с момиче като теб. - усмихна ми се истински, а след това влезе една от медицинските сестри.
-Как се чувствате, госпожице? Имате ли нужда от нещо? - попита ме любезно тя.
-Не, благодаря. Всичко е наред.
-Боли ли ви някъде? - зададе следващия си въпрос и ми подаде чаша с вода, а след това и хапчетата, които трябваше да изпия. Гадост.
-Вече не. - усмихнах се, а след това тя се запъти да излиза от стаята.
-Извинете. - спря я Пати - Знаете ли кога ще можете да я изпишете?
-За съжаление не разполагам с такава информация. Но според мен ще трябва да остане под наблюдение поне още един ден. - усмихна се отново сестрата.
-Надявах се утре вечер да можете да я изпишете. - започнах да се чудя какво ли е намислила Пати.
-Мисля, че ще трябва да говорите с лекарят. Последвайте ме. - каза медицинската сестра и Пати я последва като ми намигна преди това. Честно казано се надявах да успея да се прибера в хотела възможно най-скоро. Не ми се стоеше тук, а и много съжалявах че ще пропусна един от концертите на Джъстин.

С доста голямо забавяне, но все пак нова част има. ❤ За некст - знаете. ❤❤