》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》10《

Когато се прибрахме вкъщи Джаксън веднага се запъти към стаята си, а аз видях Джазмин, която стоеше на дивана и гледаше телевизия.
-Ей, Джази. Как мина при зъболекаря? - отидох и седнах до нея.
-Зле, болеше ужасно. Утре сутринта ще трябва да отидем пак, за да оправят зъбът ми, защото вечерта Джъстин има концерт и трябва да отидем задължително. - обясни ми тя и се сгуши в мен.
-Добре. - казах и я целунах по главата - Къде са майка ти и баща ти?
-Горе, оправят се. Ще ходят на някаква вечеря след малко. Както винаги.
-Добре.
По-късно Пати и Джеръми излязоха, както каза Джазмин. Попитах ги какво искат да им приготвя за вечеря, но те настояваха да вземем от любимата им пица и за пореден път да си направим кино вечер. Нямах нищо против, понеже знаех, че това ще ги направи щастливи.
Поръчахме пица и им пуснах филмчето, което искаха, като им обещах, че ще се върна при тях след малко. Влязох в стаята си , а след мен влезе и Джъстин. Дойде от изневиделица. Чак ми стана смешно, защото се промъква наоколо така.
-Хей! Поне попитай дали можеш да влезеш. - засмях се и той също.
-Какво ще правим? - попита и ме целуна.
-Аз трябва да гледам филм с децата, а за теб не знам. - казах му, а той седна на леглото и ме дръпна върху него.
-Да останем тук? - започна да целува врата ми.
-Не мога... - казах му и се опитах да го отблъсна - Ела да го гледаш с нас. - засмях се, но звънящият ми телефон ме прекъсна.
-Кажи, Джейд. - казах веднага щом вдигнах, а Джъстин продължаваше да ме целува.
-Момиче, Саша ми каза че този Джъстин се държи ужасно с теб. Знаеш, че не е нужно да го търпиш и че ние винаги сме насреща. Ако е толкова зле просто си ела, моля те. Не заслужаваш да страдаш. - каза тя, но Джъстин я чу и ме погледна в очите объркано.
-Не, спокойно Джейд. Всичко е наред. - казах без да отделям поглед от неговия - Той е прекрасен. Всъщност не е толкова груб, наистина. Просто... Саша не го познава като мен. Това е. Наистина се отнема време да свикнеш с човек като Джъстин, но той не е никак лош.
-Добре, Яс, но ако наистина се държи зле с теб си ела. Знаеш, че заслужаваш много по-добро отношение. Да, може да ти е шеф, но това не означава, че трябва да е гаден, нали?
-Добре съм, спокойно. - врътнах очи - Но сега имам работа, ще се чуем друг път. Обичам те.
-И аз те обичам, чао. - каза тя и прекратихме разговора.
-Хайде, да отиваме да гледаме филмчето. - казах му и го дръпнах за ръката.
Отидохме и седнахме на най-задният от диваните, като преди това казахме на Джази и Джаксън, че ще сме там. Те отново бяха на най-близкия до телевизора диван и гледаха съсредоточено, без да ни обръщат внимание.
Джъстин беше много мълчалив и замислен. Не знаех какво му ставаше. Преструваше се, че гледа филма, но знаех че умът му е другаде.
-Какво има? - прошепнах му и погалих бузата му, а той затвори очи за кратко. От тук децата нямаше как да ни видят, така че не се притезнявах.
-Страхувам се, че тази Джейд е права и заслужаваш по-добро. А аз очевидно не съм това ''по-добро''. - каза и ме погледна в очите.
-Глупости, тя просто е загрижена. Знаеш, че ти си всичко, което искам от едно момче. И се държиш прекрасно, и си уникален и не бих мечтала за нищо друго. - казах му, а той ме целуна. Отвърнах на целувката му, а той стисна задника ми. Излегна се върху мен, а краката ни се сплетоха, като продължавахме да се целуваме и гушкаме.