》We are from different worlds《 (BG fanfiction)

》7《

Може би половин час стоях в ресторанта сама. Хората ме гледаха странно, а някои дори съжалително. Унижи ме пред толкова много хора. Глупак! Все още не можех да осъзная, че това ми се случва. Не можех да осмисля всичко това.
-Ще поръчате ли още нещо или желаете сметката, госпожице? - попита ме сервитьорката, а аз погледнах стреснато към нея, но бързо се осъзнах.
-Да. Сметката, моля. - казах с дрезгав глас.
Идеше ми да заплача. Не ми пукаше за Адам. Просто се чувствах зле от ситуацията. Не след дълго високата сервитьорка ми донесе сметката. Погледнах я и... майко мила! Водиш момиче в скъп ресторант и си тръгваш, когато няма секс? Това е подигравка! Извадих протмонето си, понеже бях притеснена дали ще имам достатъчно. Отдъхнах си, когато имах точно колкото ми трябват. Нямах търпение да напусна смотания ресторант. Погледнах отново протмонето си. Бях останала с два долара и някакви стотинки. Твърде недостатъчно за такси. По дяволите! Излязох пред ресторанта и започнах да търся варианти. Да се прибера пеша беше абсурдно, понеже ресторантът се намираше почти извън града и трябваше да вървя цяла нощ. Да си хвана автобус беше невъзможно, защото минава полунощ и няма автобуси по това време. Започнах да се притеснявам и да обикалям в кръг. Трябва да си призная, че леко ме беше страх. Как е възможно да постъпиш така? Поне да ме беше закарал! Какво е това отношение?! Какво щях да правя?!
Започнах да прехвърлям варианти в главата си и се сетих за най-добрата ми приятелка Джейд, която има кола. Проблема беше, че и звъннах шест пъти подред и не отговаряше на обажданията ми. Може би не го чуваше. Защо вечерта ми трябва да мине толкова зле?! Започнах да мисля отново, но познатите ми не бяха много, а още по-малко бяха тези, които притежават коли. И тогава се сетих за Джъстин. Но не. Няма начин да му се обадя! Първо се срамувах, второ не исках да ми се подиграва и трето не исках да изглеждам жалка и бвзпомощна в неговите очи. Само, че аз СЪМ жалка и безпомощна! И нямаше изход от тази ситуация.
Обикалях в кръг и се чудих дали да му се обадя. Няма ли шанс някой познат с кола да мине от тук точно сега?! Едва ли. Както казах... намирам се извън града. Много добре ме подреди Адам. Въздъхнах отчаяно и стиснах телефона в ръцете си. Не. Няма да му се обадя.
През това време някакви мъже напуснаха ресторанта. Разбрах, че са леко пийнали, защото се смееха много и си говориха абсурдни неща. Застанаха в един ъгъл и си поръчаха такси, а след това главна тема на разговора им бях аз. И задника ми. И гърдите ми. Не издържах. Защо вечерта ми върви от зле на по-зле? И защо Джейд не ми се обажда? Разплаках се, защото не издържах. А коментарите на мъжете ставаха доста вулгарни. Страхувах се. Много. И бях безсилна.
Погледнах към телефонът си и намерих името на Джъстин. Нямах избор. Трябваше ми помощ. Надявах се само да ми вдигне. Набрах го и той отговори на второто позвъняване.
-Ало? - каза със сънен и дрезгав глас. Звучеше секси, но не това имаше значение в момента.
-Джъстин. - изхлипах, макар че се опитах да спра сълзите си. Не исках да разбира, че плача. Това беше още по-жалко.
-Ясмин плачеш ли? - попита учуден - Какво се е случило?
-Той ме остави. Намирам се в някакъв скъп ресторант, но е извън града. Наложи се да платя сметката и нямам пари за такси, опитах да звънна на приятелка, но не отговаря. - обясних набързо - Наистина нямаше да те събудя, но съм в безизходица. А някакви мъже тук постоянно...
-Добре, добре. Успокой се и ми кажи името на ресторанта. - нареди ми той, а аз се обърнах към голамата табела, светеща в златни светлини.
-Пише Fashion Bar and Restaurant.
-След малко съм при теб. - каза и чух как моментално стана от леглото.
-Джъстин?
-Да? - чу се от другата линия.
-Може ли да не затваряме? Страх ме е. - признах.
-Разбира се. - отговори - Тръгвам.