『Please stop』

¦5¦

Шяоджун отвори съсено очи и се усмихна, виждайки гледката пред себе си. Янг спеше толкова спокойно, устните му бяха леко притворени, подмамвайки го да ги целуни.

Той се приближи до него и целуна тези така любими устни. Вкара езика си в устата на другия и щом усети как той му отвръща се усмихна леко и прекъсна целувката.

По-малкия измънка недоволно, но все още седеше със затворени очи. Притисна се към Джун, надявайки се той да му изпълни желанието.

-Янги, трябва да ставаш.

-Ммм, не.-измърка той и започна да търси устните на другия, но единственото, което получи бе сладка целувка по челото.-Ммм,Шяоджуни, искам да ме целунеш.

-Ти трябва да ставаш.-

-Не е нужно. Нямам ранни лекции днес.-каза той и се сгуши повече в по-големия.

-Имаш. Знам ти програмата.-каза му Шяоджун и сля за кратко устните им в целувка. Щом се отдели отново целуна челото му и се изправи в седнало положение.-Хайде оправяй се.

Джун стана от леглото и набързо се облече. Огледа се на огледалото, което бе вградено в гардероба, оправяйки косата си. Обърна се към по-малкия и се усмихна сладко. Другото момче просто си седеше и го наблюдаваше внимателно, докато от време на време прехапваше устни.

По-големия се надвеси над него и сля устните им, оставяйки се на въздействието на другия. ЯнгЯнг наистина можеше да го докара до лудост само с една целувка.

Отдели се от него и го погледна в очите. Очите на по-малкия бяха толкова красиви. Той ощипа носа му и го целуна по челото, след което се отдръпна от него.

-Янги, бързо се оправи или иначе ще закъснееш. Аз ти направя закуска и ще те закарам.

-Наистина ли?!-попита радостно ЯнгЯнг, а очите му веднага блеснаха от щастие.-А ще може ли да ям в леглото?

-Не прекаляваш ли?-попита го с усмивка на лице той, след което излезе от стаята.

°•°•°•°•°•°•°•°

Хендери крачеше бавно към стаята на Сиченг, искайки да намери най-добрия си приятел. Трябваше да сподели това, което му се бе случило и единият човек, който можеше да го изслуша бе Кун.

Той почука на вратата и след няколко минути вратата се отвори рязко, разкривайки Сиченг. Ризата, с която бе облечен Уин, бе разкопчана, косата му бе разрошена, а на врата му си личаха пресните смучки.