『Please stop』

¦48¦

Янг чу познат глас, при което колебливо надигна поглед. Видя чернокосият да го гледа притеснено и веднага върна погледа си надолу, искайки да скрие подпухналото си  от плач лице.

-Добре ли си, ЯнгЯнг?-Хендери се приближи до него, клякайки. Сложи ръката си на рамото му.-Какво се е случило? Защо плачеш?

По-малкият не каза нищо. Продължи да плаче силно, игнорирайки присъствието на другото момче до себе си. Беше му твърде тежко, за да се кара в момента с другия. А и можеше да се каже, че и на него му бе ядосан в момента.

-Янг, ако ми кажеш какво се е случило, ще опитам да ти помогна. 

-Р-разкарай с-се!-изхлипа русокосият, свивайки се още повече.

-Янг, успокой се. Нека поговорим.

-М-махай с-с-се!

-ЯнгЯнг, дай ми възможност да ти помогна.-гласа на чернокосият бе тих и спокоен. Не искаше да плаши повече другия и за това говореше така.

Щом чу това, по-малкото момче стисна ръцете си в юмруци. Внезапно бе започнал да чувства гняв от думите му, но и в същото време чувстваше някакво облекчение. Почувства се по-добре от това да има човек близо до себе си.

Може би можеше да има доверие на чернокосото момче. Така поне нямаше да сдържа всичко в себе си и да се опитва да прикрие колко много го болеше всъщност.

-Янг...-Хендери не можа да довърши това, което смяташе да каже, защото русокоското го прегърна, притискайки лицето си в гърдите му.

Хендери се усмихна леко и обви едната си ръка около гърба му, а другата положи върху косата му, разрошвайки я малко. ЯнгЯнг от своя страна се притисна повече и продължи да хлипа, изкарвайки наяве всичко, което му тежеше на душата. 

Докато правеше това, русият започна да изчиства ума си от неприятните мисли. Реши да се отърве от мислите за Лукас и това колко голям задник бе всъщност, махна мислите си за това как бе накарал Шяоджун да замине, махна глупавите листовки или общо казано махна притесненията си за шофьорската книжка, дори разкара мисълта, че мразеше Хендери. Просто бе решил да остави ума си празен и там да няма нещо, което щеше да го накара да се почувства зле.

Чернокосият сякаш бе усетил това и се почувства по-добре. Не чувстваше, че по-дребния иска да му причини зло или пък нещо друго. Сякаш в момента прегръщаше напълно друг човек.