『Please stop』

¦3¦

Сиченг разтвори сънено очи, чувайки силното тропане по врата. Той измънка нещо под носа си, след което стана от леглото си, погледна към леглото на съквартиранта си, искайки да разбере дали човека, който чукаше така упорито на вратата не бе той. И както и мислише съквартиранта му го нямаше.

Той извъртя очи и отиде пред вратата.

-Джехьон, по дяволите, научи се да си взимаш ключовете, като ще излизаш!-разкрещя се той преди да отвори вратата.

Когато отвори вратата, китаеца остана доста изненадан да види гаджето си, поправка бившия си, който преди един час беше изгонил. Той се облегна на вратата и мина с бърз поглед другия.

Кун носеше сака си и изглеждаше наистина доста пълен,което накара Уин да се намръщи. Преди малко му каза, че не иска да го вижда повече, а не да се премести при него.

-Кун, знам, че си тъп, но преди малко ти казах да не ми се мяркаш повече пред очите, а ти направо ми се нанасяш!

-С Хендери се скарахме за нещо много сериозно.

-Не ме интересува за какво сте се скарали върви си при него и ме...-УинУин не можеше да довърши, защото другото момче нападна устните му.

Русокосия го притисна към вратата, слагайки едната си ръка на брадичката му,а другата на кръста му. Целуваха се доста продължително, показвайки по този начин колко много си липсваха един на друг.

След още няколко секунди, Кун се отдели от другия, за да могат и двамата да си поемат въздух.

-Налага ми се да спя тук за няколко дни. Не се бои ще бъде само докато с Хендери оправим отношенията си.

-Да, да, да както кажеш, сега ме целуни, кретен!-брюнета го дръпна, сливайки устните им в целувка, но той се отдръпна.

-Не ми ли беше сърдит? И нали повече не искаше да ме виждаш?-попита с голямо самодоволство Кун.

-Млъквай, загубеняк, и ме целуни! Като започнеш нещо трябва да го довършиш!

Кун отново смяташе да каже нещо, с което само да изнерви Сиченг, но той го целуна и го задърпа навътре в стаята си. Бутна го на леглото си, след което го обкрачи. Наведе се над него и отново сля устните им.

°•°•°•°•°•°•°•°

Хендери гледаше към тавана на стаята си, мислейки за спора си с Кун преди малко. Чак сега осъзна колко безсмислено бе да се карат. Осъзна също и че той наистина не бе прав. Наистина имаше голяма възможност Шяоджун изобщо да не иска да му прости. Дори сега ако се замислеше и той самия не би си простил.