『Please stop』

¦13¦

ЯнгЯнг преглътна звучно, гледайки притеснено и уплашено по-големия.

-Янг, защо си тук?-Тейонг отново попита, при което притеснението в малкото момче се увеличи.

-А-ами...

-Тук е, за да му покажа как се решават едни задачи по висша математика, хьонг.-обади се Шяоджун, който току-що влезе в стаята заедно с японеца.-Има ли някакъв проблем, че дошъл да търси помощ? Все пак ние сме приятели от доста дълго време, нормално е да си помагаме.

-Той е прав, Те. Стига си им се месил в нещата.-японеца обви ръцете си около врата на любимия си.-И ние някога бяхме студенти, които нищо не разбираха.

-Миналата година завършихме, не беше толкова отдавна.-каза Те и поведе Накамото към дивана, бутайки го да седне.

Юта послушно седна на меката мебел до най-малкото момче. Обърна се към ЯнгЯнг и обви силните си ръце около него, прегръщайки го.

-Малкия Янги е все същото мъниче, което беше преди. Изобщо не ми прилича на студент.-възкликна той, продължавайки да души с прегръдки малкия китаец.

-Съгласен сън с теб, хьонг. Янг наистина не прилича на студент.-обади се Джун с широка усмивка на лице, при което си спечели цупене от страна на ЯнгЯнг.

-Аз приличам на студент!-възкликна Янг и щеше да скръсти сърдито ръце, но японеца продължаваше да го гушка.

-Спокойно, Янг, според мен и Шяоджун не прилича на студент.-обади се Тейонг, при което малкото му доведено братче го погледна шокирано.

-Как така не ти приличам на студент?!

-Много лесно, просто ми изглеждаш твърде невинен и сладък. Сигурен съм, че ако някой те види на улицата ще те помисли за гимназист. Надявам се само да не опитат да те изнасилят.

-Това не е вярно!-извика ядосано Шяоджун и тропна с крак. Не обичаше брат му да го смята за слаб и безпомощен.

Много добре знаеше защо Тейонг мисли така за него, но това вече го вбесяваше. Той не беше същото момче, след инцидента Шяоджун вече беше напълно друг човек. Той беше този, който разиграваше другите, подиграваше се с тях, разбиваше ги, унижаваше ги, той беше вече този, който определяше техния живот.

Но за Тейонг, Шяоджун все още бе онова невинно малко момченце, което бе потрошено на малки парченца и смазано емоционално от свой съученик.