『Please stop』

¦51¦

Хендери влезе в кафенето на университета и се насочи към касата, за да си вземе кафе. Щом си го взе, се насочи към изхода на кафенето, но се спря, когато видя ЯнгЯнг да седи сам на една от масите. 

Подсмихна се и се замисли дали да не се присъедини към него. След няколко секунди седене на едно място, реши да седне при него и да му прави компания. По-малкото момче пишеше нещо на лаптопа си, като от време на време откъсваше поглед от него, колкото да опие малко от кафето си. 

Щом застана до неговата маса Хендери надникна в лаптопа на другия, искайки да види какво правеше другия. Видя единствено думата "есе" да пише на екрана. 

-Есе ли пишеш, дребосък.-закачи го той, привличайки му вниманието.

Янг се стресна, когато го чу и леко подскочи на мястото си. Погледна към по-големият, гледайки го намръщено.

-Ти какво правиш тук?-попита русокосият, облягайки се назад и скръствайки ръцете си.

-Дойдох за кафе.-отговори му Хендери и леко разклати чашата си с кафе пред лицето му, показвайки му я.-Е, как върви есето? Не виждам да си написал нещо.

Той се намести на свободното място срещу неговото и се облегна назад на облегалката. Отпи малко от кафето си, гледайки го в очакване на отговор.

-Добре вървеше, докато ти не дойде.-измрънка Янг, след което извъртя очи с досада.-Разкарай се от тук.

-Много грубо!-скастри го чернокосият, намръщвайки се за момент, но след малко пак се усмихна.-Искаш ли помощ за есето? 

-Ти пък с какво ще можеш да ми помогнеш?-каза му по-малкият без да поглежда към него и прехвърли цялото си внимание в екрана пред себе си.-Не вярвам, че знаеш нещо над поставената ми тема. Така че разкарай се от тук.

-Защо си толкова груб днес?-по-големият повдигна въпросително вежда и отново отпи от кафето си.-Случило ли се е нещо?

Русокосото момче го погледна за момент, след което извърна бързо поглед от него, вглеждайки се в колената си. Истината беше, че все още не можеше да повярва че се бе разплакал пред другия. Не му харесваше да изглежда слабак пред врага си.

-Нищо не се е случило. Просто ние сме врагове и трябва да се държим като такива, за да...

-Нали щяхме да изгладим нещата помежду си, за да може Шяоджун да се чувства по-добре?