¦58¦

175 18 17
                                    

Джони и Тен се насочиха към кухнята в мълчание. Тайландецът се взираше с ядосан и намръщен поглед другия без негово знание. 

-Ядели ти се нещо определено за вечеря? Смятам да поръчам храна.-заговори Йонгхо, след което седна на един от столовете до масата. 

Погледът му най-после се озова върху по-дребното момче, успявайки да забележи как то му се мръщеше. Учуди се и също се обърка от това как го гледаше гаджето му. Повдигна вежда като леко се намръщи.

-Миличък, нещо не е наред ли? Защо ме гледаш по този странен начин?-попита той, облягайки се назад и скръствайки ръцете си пред гърдите.

-Дали има нещо, което не е наред? Джони, та ти майтапиш ли се с мен!?-едва не извика другият, стискайки пръстите на ръцете си в юмруци.

-Какво ми намекваш, миличък?

-Ти направо си флиртуваше с ЯнгЯнг! За сляп ли ме взимаш!?

-Какво? Не е вярно, Тени. 

-Нима!? А какво беше това преди малко!?-Тен вече извика.-Та ти дори не се усмихваш така, когато сме заедно! Него ли харесваш повече от мен!? 

-Не разбира се! Обичам теб, Тени. Просто се държах мило с Янг, защото явно му се е случило нещо лошо. Нищо повече.-възкликна Джони, след което се изправи, доближавайки се до него.-Миличък.-той нежно хвана ръката му.-Аз обичам единствено и само теб. Никой друг не ме интересува.

Читафон извърна поглед настрани, но след малко погледна към хванатата от другия ръка. Прехапа долната си устна, след което вдигна поглед нагоре, поглеждайки го в очите. По-високото момче го гледаше мило и влюбено, което единствено караше сърцето му да трепти от радост.

-Не мога да ти се ядосвам, тъпа маймуно.-каза нацупено той и леко се намръщи.

По-голямото момче се усмихна, макар и другия да го обиди току-що. Той се възползва от това, че държеше ръката на русокосия, и го дръпна към себе си, прегръщайки го в гръб. Обви здраво и двете си ръце около тялото му, след което се наведе и целуна врата му.

-Обичам те, миличък.-прошепна тихо в дясното му ухо, след което лекичко захапа меката част.

Тайландецът изстена тихо, прехапвайки устните си, за да не издаде по-силен стон. Знаеше, че Джони си играеше сега с него и мамка му, добре му се получаваше.

『Please stop』Donde viven las historias. Descúbrelo ahora