『Please stop』

¦41¦

-Янги, скъпи ми, Янги. Много те обичам, но те моля, да не си изповръщам храната, която преди малко изядох.-Джун хвана лицето на по-малкото момче в шепите си и го загледа умолително и тъжно.-Моля те да внимаваш и с колата. Тази кола е по-скъпа от миналата. 

-Чакай, какво е станало с миналата кола?!-обади се Хендери от задната седалка, гледайки  изплашено другите двама.-ЯнгЯнг, можеш да караш, нали?!

-Да, разбира се, че мога!-Янг извърна глава назад, поглеждайки за няколко секунди към чернокосият, след което върна погледа си към по-големият до него.-Спокойно, Джуни! Този път си научих урока и съм чел правилника.-той свали ръцете на другия от лицето си и се доближи повече до него, поставяйки кратка целувка върху устните му, което не се понрави много на Хендери.-Не се притеснявай, любов моя! 

ЯнгЯнг нарочно натърти на последното и след като го каза се обърна назад, поглеждайки самодоволно към чернокосия. Хендери пък от своя страна се усмихна, като се опита да скрие недоволството си от действието на по-малкото момче. Хапеше нервно вътрешността на бузата си и стискаше едната си ръка в юмрук. Не разбираше защо ЯнгЯнг продължаваше да се заяжда нарочно с него. Нали знаеше, че той няма никакъв шанс с Шяоджун и че завинаги щеше да си остане в приятелската зона? 

Чернокосият се подсмихна доволно. Той нямаше как да остане в приятелската зона, за разлика от по-малкия. Шяоджун имаше твърде силни чувства към него, така че не би ги пренебрегнал .

-Шяоджуни, аз не съм ти в приятелската зона, нали?-подхвърли той, успявайки да напрегне по-малкия русокос.-Ти ме обичаш, нали?

Янг се ядоса и погледна в огледало, виждайки самодоволната усмивка на по-големия. Хвана волана с две ръцете, стискайки го ядосано. Вярно беше това, че с Шяоджун бяха приятели с привилегии, но това не означаваше че няма шанс с него. Нали?

-Да, да, както кажеш! Млъкни сега, Хендери!-Джун прехапа долната си устна, гледайки изплашено напред и дори не чу какво му бе казал другия.-Хей, Хендери. Не би ли искал да отидем да вземем твоята кола? Все пак ти му беше обещал да кара, така че може да го направим с твоята кола! Страхотна идея нали?! Хайде да отидем да я вз...

-Аз нямам кола.-прекъсна го чернокосия, гледайки го спокойно.

Щом чу това, по-големият русокос се намръщи. Обърна се назад и погледна кръвнишки момчето на задните седалки.