¦10¦

655 70 63
                                    

Шяоджун целуваше жадно чернокосия, поглъщайки ненаситно устните му,докато едновременно с това се тласкаше към него.

Хендери не можеше да опише какво изпитваше в момента. Знаеше, че не бива да се поддава на другия, знаеше че трябва да му се противопостави, но бе можеше. Другото момче имаше пълния контрол над тялото му и това го плашеше. В момента той бе играчка в ръцете на русокосия, който явно не смяташе скоро да се откаже от него.Изпитваше до някаква степен страх от това какви неща щеше да го накара да направи.

Джун се отдели от устните му и го погледна в очите. Очите, които преди години го гледаха с такава ненавист и отвращение. Очите, които го мъчеха в онзи ден.

Той започна да минава с езика си челюстта му, стигайки до врата му. Започна да ги засмуква, оставяйки синьо-лилави петна, които минаваше с език след като ги направи.

Прокара ръцете надолу по гърба му, украсявайки го с множество следи от нокти.

-Хендери, това ти е толкова приятно нали?-той отново погълна устните му.-Нали ти беше приятно да караш хора като мен да се чувстват задоволени? Помниш ли, а?-последва още една кратка целувка, при която той засмука езика му, след което и го захапа леко.-В онзи ден, в който ме преби и направи на нищо. Тогава лежах доста дълго в болница, но поне бях задоволен нали така? Искаш ли сега и аз да направя същото нещо с теб?

От очите на чернокосия започнаха бавно да се спускат сълзи, които бяха ловко уловени от Шяоджун. Той внимателно ги премахна от красивото му лице, след което целуна нежно челото му.

-Спокойно, Хендери. Аз не съм такова чудовище като теб, аз съм много по-добър от теб.

°•°•°•°•°•°•°•°

Х

ендери отвори сънено очи, срещайки белия таван на стаята пред погледа си. Той се опита да се надигне, но усети как нещо го притискаше надолу. Погледна към гърдите си, забелязвайки заспалия Шяоджун.

Русокосия бе обвил ръцете си около кръста му и бе облегнал главата си върху гърдите му. Устните му бяха леко притворени, показвайки леко красивите му бели зъби.

Чернокосия продължи да лежи и да наблюдава белия таван на хотелската стая, не искайки да събуди другия. Не знаеше какво ще следва ако го събуди, затова предпочете да не рискува.

『Please stop』Où les histoires vivent. Découvrez maintenant