『Please stop』

¦49¦

ЯнгЯнг извади ключа си и отключи входната врата на апартамента си. Отвори вратата, след което влезе вътре и първото нещо, което направи, беше да захвърли раницата си някъде из тесния коридор.

С бавна крачка се запъти към спалнята си, докато в ума му се въртяха мисли за това, което се бе случило преди половин час. Беше плакал в обятията на Хендери. Просто страхотно. 

Колко по-слаб можеше да изглежда пред съперника си? Направо да му бе извикал "Аз съм слабак и Шяоджун е изцяло твой!".

-Защо, ЯнгЯнг?-поклати разочаровано глава, след което бутна вратата пред себе си, влизайки в спалнята си.

Издаде уморен гърлен стон, след което се прозя. Беше се уморил от толкова много плакане, но и от тежкият му ден. Освен че срещата му с Лукас му бе развалил достатъчно много настроението, лекциите му днес бяха много повече от натоварващи. 

-Умирам за сън.-измрънка той под носа си и след това се стовари на леглото си.

Лицето му се срещна с възглавницата и той усети как внезапно му се приспа. Отпусна се напълно и се сгуши в завивките, унасяйки се в дълбок сън.

°•°•°•°•°•°•°•°

Хендери влезе в стаята си, усмихвайки се леко. За разлика от ЯнгЯнг, той се радваше, че по-малкия му се беше доверил и му бе позволил да се доближи до него. Прегръдката, която двамата споделиха, му беше по някаква причина много приятна. Хареса му да седи близо до другото момче и да го утешава. Но и в същото време се почувства зле, задето другия бе разстроен. 

Дори след като русокосият му бе позволил да го прегърне, ЯнгЯнг така и не пожела да му сподели причината за сълзите му. Това го караше да се притеснява и дори да се ядосва. Искаше да знае какво се бе случило с другия, но знаеше, че той нямаше да му каже каквото и да направи.

Чернокосият пристъпи навътре в стаята, при което веднага беше посрещнат с възглавница в лицето.

-Шибан ненормален кретен!-извика срещу него Сиченг, но веднага щом разпозна Хендери, се намръщи и скръсти ръце.-Хендери? Ти пък какво правиш тук?

По-ниският премигна няколко пъти, опитвайки се да осъзнае какво точно се бе случило в момента. Беше замерен с възглавницата на съквартиранта си и обиден. Какво се случваше тук?