『Please stop』

¦24¦

Хендери седеше, като замръзнал на мястото си, устата му беше леко отворена, а очите му се бяха разширили. Внезапно си спомни всичко от онази нощ. Спомни си нелепите си разговори с бутилките алкохол и как за малко щеше да падне от прозореца. Но най-важното е, че си спомни как бе изнасилил Шяоджун.

Пред очите му се сменяха различни картини на русокосия как стенеше неудържимо пред очите му и как го молеше и буташе, за да спре, но той не го правеше. Той единствено се оставяше на своите желания и изобщо не зачиташе молбите на другото момче.

Изведнъж в ума му се появи и друг момент. Момента, когато го изтормози толкова много, че дори го вкара в болница. Тогава отново не бе обърнал внимание или по скоро игнорираше нарочно молбите му да спре. Отново се остави на това, което той желаеше, докато русия плачеше и се гърчеше.

Той постави ръката си върху сърцето, почувствайки силна болка. Беше истинско чудовище с Шяоджун, който единствено бе поемал всяко едно негово действие без да търси помощ от никого. Нима Джун заслужаваше това? Нима заслужаваше той да постъпва винаги така с него?

-Какво? Защо гледаш така?-попита объркано Джун, забелязвайки странното му изражение.

-Много съжалявам.-продума тихо той, което не бе останало не чу то от другия.

-Не искам да ми се извиняваш.-русокосия извърна настрани глава и стисна едната си ръка в юмрук.-С извинения няма да промениш миналото.

-З-защо търпя толкова време да те измъчвам? Защо не си казал на никого за всичко това? Защо си мълча и само ме търпеше?-попита чернокосия и се приближи повече до него.

-Защото първо, бях твой най-добър приятел, а второ защото те обичах. Ти сам знаеш какво е да си влюбен и каква болка можеш да изпиташ от любовта.-каза Джун и прехапа устната си.

Започваше да усеща сълзите в очите си и това не му харесваше. Сълзите бяха признак за слабост, а той вече не беше слабото момче от преди седем години. Той вече беше напълно различен човек и не би се поддал на спомените си.

-Шяоджун, съжалявам, че ти причиних всичко това. Съжалявам, че си преминал през толкова мъчителни неща само заради мен и моята глупост.-Хендери хвана ръката му, с което го накара да се обърне към него.-Моля те, прости ми всяко едно отвратително нещо, което съм ти причинил.