『Please stop』

¦22¦

Хендери отвори очите си щом чу силния вик на съквартиранта си, който явно току-що се бе прибрал. Той се изправи в седнало положение и се загледа в момчето, което тъкмо влизаше в стаята.

-Не, че се хваля ама моето гадже е уникално.-каза Кун и се строполи на леглото си.-Не помня много от вчера, но знам, че Сиченг няма днес да може да отиде на лекции.

-Тогава защо не си при него? Ами ако има нужда от помощ за нещо?-попита чернокосия, карайки другия да замръзне на място и да ококори очи.-Не се сети за това нали?

-Май и аз ще пропусна днес лекциите.-русия се почеса нервно по тила и тъкмо щеше да излезе от стаята, когато се сети за нещо. Той се намръщи и се приближи до съквартиранта си, който също се мръщеше, не разбирайки защо се бе върнал.

-Какво? Защо не тръгна?

-Ти не трябвали да се оправяш?-Кун вдигна въпросително едната си вежда, гледайки към другия.

-Какво? За какво да се оправям? Днес нямам лекции.-отвърна му нормално чернокосото момче и се излегна на леглото си.

-Но днес е рожденият ден на дядо ти. Нали ми повтаряше, че майка ти не спира да ти плямпа за това как е трябвало да отидеш много по-рано и как трябвало да се държиш с гостите. Също и че трябвало да танцуваш с една от братовчедките си, която ненавиждаш.

Щом чу това, Хендери веднага се изправи в седнало положение, очите му разширени от всичко това, което бе чул. Беше си спомнил всичко това.

-К-колко е часа?!-почти извика той, карайки другото момче да се стресне леко.

-Ами беше десет, като си тръгнал от стаята на Сиченг, така че би трябвало сега да е някъде около десет и двай...

-Мамка му, закъснявам! Майка ми ще ме изкорми!-той веднага се изправи на крака и застана пред гардероба си, започвайки да търси въпросния си костюм.-Къде ми е костюма, който майка ми иска да нося!? Кун, виждал ли си го!?

Русокосия премигна няколко пъти, след което застана пред своя гардероб и извади въпросния костюм, поставяйки го върху леглото на съквартиранта си. Другото момче изобщо не бе забелязало неговите действия и Кун му се наложи да се изкашля, за да привлече вниманието му.

Чернокосото момче се обърна и очите му веднага се разшириха, виждайки дрехата да седи на леглото му. Той погледна към най-добрия си приятел, който само вдигна рамене.