¦31¦

440 55 41
                                    

Тейонг лежеше на леглото си, разглеждайки нещо на телефона си, а японеца се бе изгледнал до него, облегнал главата си на краката му и също си гледаше телефона.

-Защо не искаш да ми кажеш името на гаджето на Шяоджун?-попита нацупено русокосия и погали нежно косата на любимия си.

Щом чу това, Накамото въздъхна и се изправи в седнало положение. Погледна смръщено към другия и скръсти сърдито ръце пред гърдите си.

-Тейонг, отново ли ще водим този спор? Не се шегувам, аз наистина ще те оставя да спиш на дивана.

-Юта, моля те, кажи ми!-измрънка другия, като обви ръцете си около него и започна да го целува по бузите и врата.

-Тейонг, казвам ти го още веднъж. Няма да ти кажа как се казва гаджето на Шяоджун!-той отдели корееца от себе си и хвана ръцете му, гледайки го загрижено.-Миличък, не искам да те ядосвам или разстройвам.-целуна устните му, след което облегна главата си на гърдите му.-Стига си разпитал, моля те.

Те въздъхна примирено, след което прегърна гаджето си и подпря брадичката си на рамото му.

-Ужасен си.-измрънка той, след което постави целувка върху бузата му и го притисна към себе си.

Червенокосия се изкикоти и се обърна назад, усмихвайки му се самодоволно.

-Винаги печеля.-каза той и му се изплези.

-Не ме предизвиквай, Накамото!-засмя Те и започна да го гъделичка.

°•°•°•°•°•°•°•°

Шяоджун прегръщаше силно ЯнгЯнг, докато в ума му се въртеше мисълта как да се измъкне от това да покаже Хендери на родителите си и брат си.

-Джуни, хайде да гледаме някаква драма.-Янг го погледна с радостна усмивка, но тя веднага се помрачи, когато видя, че другия го игнорираше.-Джуни?

Мълчание.

-Шяоджуни?

Мълчание.

-Шяоджун!

Отново мълчание.

По-малкия се ядоса. Изобщо не му допадаше да бъде игнориран. Той се измъкна от захвата на другия и се настани в скута му. Наведе се, започвайки да обсипва врата му с целувки и смучки, с което успя да привлече вниманието на Джун.

-Янги, какво правиш?-простена той и изви врата си назад, затваряйки очите си.-Не е сега времето да правим това.-той прехапа устните си и постави ръцете си върху раменете на по-малкия, опитвайки се да го отдели от себе си.

『Please stop』Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang