『Please stop』

¦15¦

Хендери влезе в залата, в която щеше да му бъде следващата лекция. Мина покрай няколкото насъбрали се хора и се намести на едно от крайните места.

Излегна се на него, покривайки лицето си. Смяташе просто да си поспи малко, но явно човека, който се намести на свободното място до него смяташе точно обратното.

-Хендери, ставай! Няма да ти позволя да спиш точно в тази лекция!

Чернокосия чу познатия дразнещ глас на най-добрия си приятел и веднага се намръщи. Отвори си очите и го изгледа кръвнишки. Защо трябваше точно тази лекция да я кара с Кун?! И защо, по дяволите, Кун не му позволяваше да си поспи?!

-Защо, по дяволите, не ми позволяваш да се наспя поне в лекцията?!

-Защото тази лекция е твърде специална, за да я проспиш!

-Лекция по висша математика да бъде специална? Кун, ти ума ли си изгуби?-попита объркано Хендери.-Да не би да имаме някакъв специален тест или нещо, за което не сме учили или знаели, за да имаме специални двойки?

-Ти мислиш само за това, откъде да си изкараш двойката.-русокосия го изгледа безизразно, а другия просто вдигна рамене.

-Какво да направя, че това е най-честата оценка, която получавам по математика.-Хендери отново си легна, но бързо бе сръчкан в корема от другото момче.-Спри се!-скара му се той, гледайки го с убийствен поглед.

-Трябва да видиш това момче.

-Кое момче? За какво говориш? Какво момче?

-Точно това е специалното на тази лекция!-Кун му се усмихна насреща му.-Тази лекция няма да ни бъде преподадена от лектора ни, а от един от студентите. Всички разправят, че бил много умен и ужасно красив.

-Чакай теб защо те вълнува това? Ти нали си имаш Сиченг?-попита объркано чернокосото момче и повдигна едната си вежда объркано.-Нали знаеш, че пак ще си навлечеш неприятности ако заглеждаш други момчета? Но този път няма да ти помогна, за да си го върнеш.

-Знам, знам. Сиченг ще ме убие жив ако го направя, но това е само една лекция, какво толкова? Сигурно никога повече няма да се засека с това момче, а и Сиченг няма откъде да разбере.-на лицето на русия се бе настанила широка усмивка, която изобщо не се харесваше на другия.

Хендери поклати глава и се загледа напред. Погледа му мина през учителя, който седеше близо до огромната дъска и след това през младо русокосо момче... Чакай ама това не е ли Шяоджун?!