『Please stop』

¦36¦

Тейонг се намести на леглото си, където седеше японецът и четеше някакви новини в телефона си. Русокосия обви ръцете си около врата му и се притисна към него, привличайки вниманието му.

-Защо Юно беше дошла? Не казали, че тя е твърде заета, за да може да отидем да я видим?-попита той, в очите му си личеше огромното му любопитство.

-Казах ти така, за да не искаш да ходим да я видим.-отвърна му Юта,след което уви ръцете си около тялото му и подпря главата си на гърдите му, скривайки лицето си.-Не ми харесва как те зяпа тя.

При чутото, Те се засмя и премести ръцете си,слагайки ги на кръста на другия. Придърпа си го в скута, след което започна да поставя сладки целувки по главата му.

-Много си ми сладък, когато ревнуваш.-подхвърли той,след което хвана с два пръста брадичката му,карайки го да го погледне, и сля устните им в кратка целувка.

Целувката беше наистина много кратка, само допир на устните им. Продължителността и бе само няколко секунди, но и двамата бяха страшно щастливи след нея. Двамата се усмихваха един на друг, съвсем забравяйки за по-ранният им спор.

-Криеш нещо от мен, но на мен не ми пука.-обади се Тейонг с малка усмивка на лицето си, разваляйки така хубавият им момент.

Накамото веднага се намръщи, чувайки това. Наистина ли Тейонг отново искаше да подхванат темата за спора им?! Извъртя с досада очи, след което вкопчи и двете си ръце в косата на другия, разрошвайки я.

-Хей, това пък за какво беше?!-измънка недоволно корееца, а той му се изплези.-Плезиш ли ми се!? Ей сега, ще видиш ти!

Кореецът бутна другото момче, карайки го да легне на леглото и се надвеси над него. Постави ръцете си от двете му страни и бавно започна да се спуска надолу, приближавайки се до лицето му. Устните им бяха на няколко сантиметра от това да се докоснат, когато вратата на стаята не се отвори и гласа на Йонгхо не ги накара да спрат на място.

-Не искам да ви притеснявам, но брат ти мисля, че дойде.-заговори Джони, но веднага съжали, че е влязъл, когато другите двама го стрелнаха с кръвнишките си погледи.-Ами...като приключите с това, което правите, може да се присъедините към нас.-той побърза да се изниже от стаята и най-вече от ядосаните им погледи. 

Щом по-високото момче излезе,затваряйки хубаво вратата зад себе си, другите двама се отделиха един от друг, мръщейки се.