Близо До Теб

Част 4

                                                                                           На следващия ден
                                                                          Гледната точка на Валери
Докато прелиствах листите за "Royal", телефона ми звънна. Непознат номер.
- Ало?
-Валери? Аз съм Кристиян. Вчера разбрах, че сделката е приета след 1 седмица заминаваме заедно с Филип и Мария във Франция.
- Това е чудесна новина, много се радвам. За колко време?
- За 2 седмици. Не мога да ти кажа колко време ще отнеме във всеки град, но се надявам да не се бавим много.
- Добре няма проблем. - отвърнах му с усмивка въпреки че не можеше да ме види. 2 седмици с Кристиян, Мария и за жалост Филип. Нямам търпение да разбера за миналото на мама.
- В момента в кабинета ли си?
- Да привършвам за "Royal".
- Добре, ще ти донеса документи за другата ни сделка, която е за организация за френските технологии. - затвори телефона и някой почука на вратата. Помислих, че е Кристиян, но беше една висока жена с черна рокля и обувки на висок ток, с които с колкото повече се приближаваше тракаха по мрамора.
- Извинете, вие ли сте Валери Илиева? - попита ме.
- Да. С какво мога да ви помогна.
- Търся сина си, но никъде не мога да го намеря. Ще можете ли да ми помогнете?
- Разбира се, как се казва или какво работи в компанията, ако можете да ми кажете?
- Той е..... - не можа да довърши, защото някой почука на вратата. На прага стоеше Кристиян с няколко папки, изглеждаше божествено с този костюм. Как ли изглеждаше с обикновенни дрехи? Стига Валери, та той ти е шеф за бога!
- Валери извинявай, че закъснях но... Майко какво правиш тук? - майко ли? Това майка му ли беше?
Като се в гледаш много си приличат високи с тъмна коса и самоуверено изражение.
- Реших да проверя как върви с проблема, за който говорихме?
- Нищо не се е променило, не трябва да идваш при мен.
Нямах представя за какво си говорят, но тази жена ми беше много позната от някъде, но не мога да се сетя.
- Добре ще поговоря с него. Валери извинявай не можах да се представя Боряна Иванова, приятно ми е.
Това беше Боряна Иванова, приятелката на мама. Когато бях малка, мама винаги я беше канила у нас, когато бях в България. Никога няма да забравя тази жена, идваща със сладкиш с мармалад от череши и орехи. Толкова харесвах този сладкиш, че даже карах мама да го направи, но не стана същото.
- Извинете, че ви прекъсвам, но може ли да ви попитам : Познавате ли София Илиева?
- Да познавам я, беше ми приятелка в университета. Защо?
- Тя е моя майка. Спомням си как вие бяхте идвали на гости в България с един сладкиш.
- Още ли го помниш това. Беше сигурно на 5 - 6 години и винаги когато идвахме питаше за този сладкиш. Не си спомням от колко време не съм я виждала? Много ми беше приятно, но трябва да тръгвам, леля ти Таня трябва да избира подаръци за Коледа и няма с кого да отиде. Валери миличка искаш ли да дойдеш с нас, ако си съгласна естествено?
- Майко стига, Валери си има достатъчно работа да се занимава с нас. - отговори й той.
- Всъщност нямам против, свърших с работата за "Royal", а ако не ще се върна след това да започна с новия проект.
- Няма проблем като свършите можеш да се прибереш.
-Добре след като тя се съгласи трябва да тръгваме, че леля му чака отвън. - каза тя.
- Майко само не ме излагай, само купуване на подаръци нищо друго. Разбрахме ли се?
- Да, да не се тревожи. Ние ще се оправим. Лесна работа.
- Да си изкарате добре майко. Айде чао.
- Чао майче.
- Чао Вал.
                                                                     Гледната точка на Кристиян
Не мога да повярвам, че майка ми нахлу така в кабинета на Валери, и приказваше с нея. А сега пазарува заедно с нея. Но пък когато видя майка ми нещо проблесна в очите й сякаш приятен спомен нахлу в съзнанието й. Усмивката й през цялото време не спадна. Харесва ми да я виждам така.
                                                                    Гледната точка на Валери
В момента се движим заедно с майката и лелята на Кристиян към мола. Говориха си какво да купят на синовете си, когато и двете се обърнаха към мен с усмивки по лицата.
- От кога се познаваш с Кристиян?
- От 2 дни.
- Майката ти ми каза, че мечтаеш да работиш като редактор. Мечтите се сбъдват така ли е?
- Да, щастлива съм, че работя това което ми харесва. - казах аз.
Когато пристигнахме веднага влязоха в магазин за дрехи. В момента сме в мъжката част, като се сетя трябва да купя нещо за брат ми все пак заслужава нещо хубаво за Коледа. Сещам се, че той много си хареса един часовник обаче вече беше свършил. Надявам се, да го има още. За Лия ще купя две неща за детето и за нея.
- Какво мислиш за това? Дали мислиш, че на Кристиян ще му  хареса.
- За човек, който носи само костюми, не мисля че ще му харесат къси панталони с палми.
- Мисля, че този часовник ще му отива със синия костюм, който носи днес. Така предполагам.
- Права си, това ще е. Ето ако не беше тук щях да избера грешен подарък. - отвърна ми прегръщайки ме.
- Няма проблем, готови ли сте?
- Аз съм готова. - отвърна леля Таня
- И аз. - отвърна леля Боряна.
- Ще може ли да наминем през бебешкия магазин?
- Да ще може миличка, няма проблем.
Платихме нещата, които бяхме избрали и тръгнахме към бебешкия магазин. Леля Таня и леля Боряна са толкова мили даже ми помогнаха да избера подарък за Лея и бебето.
Тъкмо разглеждах една рокличка за едномесечно, когато леля Боряна ме стресна.
- Ох, лело Боряна не прави така повече. Изплаши ме.
- Май много ти харесва да разглеждаш бебешки дрешки? - отвърна усмихвайки се.
- Да все пак скоро ще имам племенник или племенничка.
- Ох, дали моя Кристиян ще има деца, а аз внуци? Така както е тръгнал.... Не съм го виждала с жена от 3 години. Какво ще го правя?
Иска да ми каже, че Кристиян Иванов не е бил с жена от 3 години. Не ми се вярва, но и аз преди 4 години бях щастлива заедно с Мартин, но живота продължава. Бях чела в една книга, че ако един път в живота ти не са ти разбивали сърцето, то не можеш да намериш истинската любов. Така че вече е време и аз да намеря истинската любов.