Близо До Теб

Част 10

      Гледната точка на Кристиян
Валери много се бавеше затова влязох в магазина и не видях никого. Отидох до касата и попитах.
- Извинявайте, да сте виждали висока на ръст жена със сиво палто.
- Да току-що си тръгна с един мъж. Мъжът каза, че и е лошо и я носеше на ръце.
- Какво? Ще мога ли да видя записите от камерите.
- Няма как да ви ги покажа.
- Ами ако ви дам 100 евро ще може ли да ги видя.
- Е може и да си помисля, но за 150 евро.
- Дадено.

Когато видях записите видях как Валери търси горещия шоколад и в следващия момент някой й слага кърпа на устата. Чакай... познавам този човек. Той е Мартин Георгиев, той е човекът заради когото загубих най-близките ми хора. Но какво прави с Валери? Той беше този, който й звънеше в ресторанта. Трябваше да я намеря бързо, няма да мога да понеса още някой близък да умре.
Звъннах на Симеон веднага да локализира телефона й и да намери Мартин. Звъннах на Филип да дойде в хотела веднага. Когато телефона ми звънна.

         Гледната точка на Валери
Когато отворих очи видях, че съм в стая пълна с рози. Започнах да кихам, имах алергия към повечето цветя именно и розите. Исках да стана, но не можех да усещам крайниците си. Какво ставаше за бога?
От вратата влезе някаква възрастна жена.
- Охх снахе колко си ми хубава. Помниш ли ме? Аз съм Ивана -  (майката на Мартин) . Не сме се запознали официално, но трябва все пак ще ставаш Г-жа Георгиева скоро.
- Никога няма да се омъжа за сина ти. Дори да умра пак няма да го направя. - след думите ми той влезе.
- Но как любов, преди друго говореше.
- Това беше преди да разбера какъв нещастник си. - след като го казах, той ми ударя шамар.
- Няма да ми говориш така. Аз съм ти мъж, а мъжът се слуша. Пък й откакто ми избяга, не си много послушна. Защо беше с онзи боклук Кристиян Иванов в ресторанта?
- Не те интересува.
- Не ме интересува ли? Майко излез. Веднага!
Никога нямаше да го предам. Откъде познаваше Кристиян? Ох дано Кристиян ме намери, нямам друга надежда.

        Гледната точка на Кристиян
Някой ми звънеше. Непознат номер.
- Ало?
- Пак се срещаме Кристиян Иванов.
- Да не си докоснал Валери! Чу ли ме, не те убих преди години. Но обещавам ти, ако те видя с голи ръце ще те убия.
- Тя е моя жена, мога да правя с нея каквото си поискам.  Не можеш да разделиш любовта между нас. - след като го каза чух женски викове изтръпнах. Това бяха виковете на Валери.
- Кристиян, пом.... помощ! Нее. - след това затвори телефона.
След 10 минути ми се обади Симеон.
- Симеоне, ако не ми кажеш къде е Валери въобще не почвай да говориш.
- Шефе намерихме я, но...
- Какво но... Нямам време за глупости казвай направо, мамка му.
- Валери не е единствената държана там. Сестра му я държат за продан.
- Какво?!!! Тръгвам веднага, ще го убия, ще го убия!!!
Не можех да изгубя още един близък. Тя ме променяше още от запознанството ни. През тези дни се опознахме много повече. Никой не знаеше за миналото ми, никой не се разбираше със семейството така добре колкото тя, никой не знаеше за детството и никой не ме питаше за глупави въпроси от типа: "Не мислиш ли, че от самолета хората се виждат като бразилски мравки, а не като обикновенни?"

Симеон ми изпрати адреса на къщата на Мартин. Стигнах пред къщата му и не можех да чакам нито Симеон и хората ми и Филип. Влязох и видях, че няма никого освен една котка, която е заспала до камината. В следващият момент чух женски викове. Тръгнах към коридора, от който се чуваха писъците и видях една от най-ужасяващите гледки на света. Мартин биеше Валери с камшик. По цялото й тяло имаше белези и кръв. Лицето й беше обезобразено, очите й бяха пълни със сълзи, бузите й бяха зачервени, устните й пукнати, а ръцете й бяха вързани. Тъкмо щях да тръгна, когато усетих някого зад себе си - Христо. Другият ми бодигард.
- Къде е Симеон?
- Той е да намери сестра му, няма да я оставим тук. Трябва да го изчакаме.
-  Няма начин да гледам момичето, което обичам да го пребиват до смърт, докато аз седя тук и чакам Симеон.
Влязох в стаята и лицето на Валери се обърна към мен със страх. Мартин я остави и се приближи към мен.
- Я виж ти. Кой се появил, Кристиян Иванов? Дълго време не сме се виждали? Как е Дария? Още ли страдаш заради нея?
- Не споменавай името й. - отвърнах и извадих пистолета си.
- Сега ще пуснеш Валери или ще те застрелям още сега заедно с майка ти.
- Не би посмял.
- Така ли? - в този момент вратата се отвори и заедно с Христо беше майка му завързана.
- Майко, какво са ти направили? Пусни я, веднага!
- Казах ти, пускаш Валери, а аз пускам майка ти.
След като насочи пистолета си към главата на Валери откачих и го застрелях в крака. Той изпусна пистолета и пусна Валери да падне на земята. В този момент отидох при Валери и започнах да я утешавам. Като я докоснах по бузата, тя се разплака в ръцете ми.
- Спокойно всичко е наред. - тя се опитваше да ми каже нещо, но не можеше.
- Кристиян зад т...
В следващият момент усетих болка в гърба си и чувах гласа на Валери.
- Не, отвори очи. Моля те.

Това е новата глава. Надявам се, да ви хареса. Знам, че и тази глава свърша гадно, но и такива трябва да има. Обещавам, че следващите няма да свършат така. Мислите ли, че Кристиян и Валери ще са добре или не? Ами Мартин? Какво ще стане със сестрата на Мартин? И какво е станало с Дария? Защо Мартин я познава? Толкова много въпроси, но в следващите глави ще получите отговорите. Можете да оставите един коментар и да гласувате за главата. ❤️