Близо До Теб

Част 58

Здравейте, надявам се че сте добре и че сте си починали през празниците, защото аз през цялото време писах за да пусна тази глава. Тази седмица ще пусна глави в сряда и четвъртък, да си знаете. Сега ще ви оставя да четете, но не забравяйте искам коментари и вотове! Вашето мнение е важно за мен. А сега приятно четене! ❤️

Гледната точка на Валери 

Влязох в аптеката като се опитвах да съм максимално бърза заради Роузи. Оставих я да я наглежда съседката Елена. Отидох до касата, която беше едиственната отворена.

- Добър вечер с какво мога да ви помогна? - попита жената.

- Ще може ли нещо обезболяващо за корем?

- Разбира се, но ще трябва да отговорите на следните въпроса. - отвори шкаф като от него извади лист и химикал. - От колко време продължава това?

- Може-би от два-три дена.

- Имате ли главоболие или да се чувствате изморена? - кимнах.

- Кога трябва да ви започне менструалния цикъл? - попита. Замръзнах. Започнах да смятам, но всеки път удрях на камък. Трябваше да ми дойде преди ден, но моя цикъл е нередовен затова никога не знам кога ще дойде. С наведена глава отвърнах.

- Преди ден.

- Благодаря, това беше достатъчно. - стана от стола си и отиде в склада. Когато се върна носеше кутия, която не мисля, че щеше да ми свърши работа. Тя ми я подаде, но аз я отказах.

- Не мисля, че....

- Според този въпросник, можете да имате признаци за бременност. - не можех да повярвам, но се бавех твърде много затова го взех. Излязох от аптеката като бързах да взема Роузи. Не можеше да е истина! Нямаше как да съм бременна, но това закъснение с един ден не ми даваше мира. Щом влязохме я оставих обратно в креватчето и се насочих към банята.

***След 10 минути***

Още гледах и не можех да повярвам. Взирах се в двете червени чертички повече от 5 минути. Толкова се радвах, че в мен расте малко човече, но и се страхувах. Дали щях да бъда добра майка, дали всичко ще е наред с бебето? Но най-важното, това не беше само мое дете - беше нашето дете на мен и Кристиян.

Прибрах теста в опаковката и го поставих в шкафчето под мивката. Не можех да повярвам! Прокарах ръка по още плоския си корем и сякаш усетих магичното усещане да носиш зародиш в утробата си.