Близо До Теб

Част 49

                                                                        Гледната точка на Валери 
*На следващата сутрин*

Бях се събудила по-рано затова се облякох и слязох в хола. Оставих Кристиян да спи, защото вечерта пак ми беше лошо. Ставаше заедно с мен, но в мига в който легна той започваше да ме масажира, за да заспя. Казах му да заспива, че ще се оправя сама но той като проклет лъв не ме послуша. Оставих го в стаята ми да поспи.

С първото си кафе бях посрещната от Валя. Нямахме възможност да си поговорим насаме затова се настанихме на дивана и започнахме с клюките.

- Защо си такава? - попита.

- Каква?

- Обичам те, но изглеждащ като плашило. Имаш сенки под очите, прозяваш се и последно тук сме от 10 мин, а ти си изпила кафето.

- Не можех да спя вечерта.

- Да не би красивия жребец да те е изцедил? - забравих, че нейното мислене винаги достигаше до секс. За каквото и да си говорихме, тя достигаше винаги до това.

- Господи, не. - покрих лицето си с длани. - Беше ми лошо. Сигурно съм яла нещо развалено.

- Или пък има нещо, което не ми казваш? - усмихна се.

- Вал, не съм бременна. Щях да усетя промени ако беше вярно.

- Тогава защо не си направиш тест? Нищо не губиш. - отпи от чашата си, когато се чуха стъпки слизащи по стълбите. По уханието на току-що изпушена цигара премесено с парфюм, можех да разпозная че е Кристиян. Валя стана от мястото си и ми намига.

- Аз ще изляза на чист въздух и ще си купя ванилова есенция за бабиния сладкиш. Някой да иска нещо допълнително преди да тръгна? - разбирах, че ми намекваше за теста но не смятах че съм бременна. Тя беше права, нямаше какво да губя. Тъй като не исках Кристиян да разбира за малкия ни разговор, го казах на френски. Взе ключовете за колата и излезе от къщата. Той взе една чаша и ми сипа нещо като ми подаде подноса заедно с неговото гадно черно кафе.

- Видях, че има билков чай. Реших, че ще ти подейства добре на стомаха.

- Благодаря, скъпи. - седна до мен на дивана и ме премести да седна в него. Премахна кичура коса от лицето ми, но аз го върнах обратно. Не искам да ме вижда така.

- Защо криеш прекрасното си лице?

- Изглеждам като зомби. - премахна отново кичура, но преди това ми хвана ръката.