Близо До Теб

Част 37

                                                                    Гледната точка на Валери 

Сестра?! Вие трябва да се шегувате? Не можеше да е истина. Боже ако си правиш шега, не е смешно! Това изчадие на злото е нейна сестра? Чудете се, защо я наричам така след като тя не ми е направила нищо? Нека ви отговоря. Дрехите които взех не бяха моя номер, а обувките ми оцветиха краката в червено. Естествено на следващия ден върнах дрехите и ги замених с други. Извиниха ми се и ми предложиха новата колекция на Патрик Луи Вюитон, но отказах. Когато видях самодоволната усмивка на Калина, докато шефът й ми се извиняваше ме накара да се изнервя още повече. Обясняваше ми, че тя не е виновна че съм повредила дрехите и обувките нарочно. Затова просто си тръгнах от магазина, не ми се занимаваше да обяснявам на Кристиян. И без това имаме много работа покрай проекта, само това ни липсваше. Няма значение мислех, че повече няма да се засичаме с тази жена, но уви вселената мислеше друго. 

Не исках да развалям деня на Таня все пак тя беше главната организаторка на сватбата си - нямаше време за глупави прищявки от моя страна. Чакахме да се появи от пробната, докато бяхме насядали на кожения диван в средата на стаята. За жалост нямаше повече места и трябваше да седна до нея. Тя си приказваше с Поли - братовчедка на Таня, когато започна да обяснява за една нейна клиента която нямала вкус и си избирала само скъпи неща. Приятелят й ги платил като помолила за бижута, за да ги съчетае с новите си дрехи. И най-абсурдното беше че тази клиентка бях аз. Подлата му лисица разказваше пълни простотии. Поли не й повярва, защото й бях разказвала за случката така че тя се отдалечи от нея, за да види защо се забавят толкова. Аз се доближих до нея, докато тя отпиваше от чашата си с шампанско.

- Никой няма да повярва на глупостите ти. - тя се обърна към мен с подла усмивка.

- Как е Кристиян?

- Супер.

- Остана ли доволен от покупките си? Ако не, мога да му се обадя за лична консултация? - гледаше си телефона и говореше за него така сякаш му беше любовница отколкото моден служител. Ако можех така да я нарека. Дрехите с които беше облечена бяха като цветовете на дъгата. 

- Чух че ще се местиш в Швеция?

- Правилно си чула. Предложиха ми работа за два месеца, но не се притеснявай ще се върна. Аз винаги се връщам. - отвърна и белите завеси разкриха бъдещата булка с нейната тип русалка рокля. Цялата сияеше докато прекрачваше към малкото подиумче пред нас. Беше застанала с гръб към огледалото и още не се беше виждала в цял ръст. Търсеше някаква емоция или настроение от нас, за да разбере какво мислим за външния й вид. Консултантката се настани до нас и не позволяваше да й казваме нищо свързано за роклята й. Нареди ни да преброим до 3. След последното казано число тя се обърна по най-бързия път на 180 градуса от нетърпение. Щом се видя започна да подскача и да си говори колко хубава ще е на сватбата си без да е правила нищо кой знае какво. Зяпнах на среща й "Кой знае какво", ли? Беше направила всичко това без почти никаква чужда помощ. А и в каквото да беше облечена Таня на сватбата, щеше да отвее главата на Георги.