Близо До Теб

Част 55

Гледната точка на Кристиян

- Валери? - извиках.

Обикалях вече втори път хотелската стая, защото никъде не я намирах. Телефонът й беше тук както и дрехите й. В следващия миг номера на Симеон се появи на екрана на телефона ми. Какво ли искаше той пък сега?

- Кажи Симеоне, нямам време за...

- Шефе не мога да намеря Мария, каза че отива до тоалетната. Отидох да проверя дали всичко е наред, но нямаше и следи от нея.

- Аз също не мога да намеря Валери....

- Да не са намислили нещо? Например да са излязли заедно?

- Не говори глупости, всичко й е тук.

- Какво ще правим?

- Идваш в стаята ни, абсолютно съм сигурен че са отвлечени.  - казах. Но от кого? Кой ще ми иска злото?

***След 10 минути***

Бяхме събрали целия ми екип и търсехме някакво открие на камерите. Вече губихме надежда, защото нищо не намирахме, докато не ни показаха записите на служебния изход. Двама облечени в черно качваха тялото на Валери в микробус застанал на ъгъла на улицата. Но това не беше единственото, още един човек беше захвърлен в багажника.

- Това е тя! Това е....Мария носеше същата рокля. - каза Симеон.

- Значи едни и същи са ги отвекли, но кой... - и в този момент телефона ми звънна. Непознат номер....вдигнах без да се замисля.

- Да?

- Кристиян Иванов, много ми е приятно да се срещнем пак. - каза, но не можах да позная гласа, защото беше преправен.

- Кой си ти и какво искаш?! - извиках.

- Чакай...чакай не тръгвай с лошо. Държа двете ти служителки, не мисля че искаш да застрашиш животите им. - замълчах. - Така и си помислих, слушай ме много внимателно ще се срещнем на кея на Самурея. Ще ми донесеш два милиона долара.

- Два милиона?

- Да не ти се струват малко, Иванов. След всичко сторено....

- В колко да се срещнем?

- След час. - и затвори телефона.

За щастие Христо проследи локацията им и ни отведе до хотел"Симон", който беше на десет минути от тук. Мамка му...защо трябва да се случва все на мен. Не мога да разбера! Който и да видя, само да си помисли да посегне на Валери или на Мария, ще го убия без да ми мигне окото. Аз съм виновен за всичко, аз бях до нея но я отвлякоха без да разбера.