Близо До Теб

Част 7

       Гледната точка на Валери
Тъкмо се събудих, когато видях бележка до мен.

"Отидох да тичам и да взема кафе и кроасани."
                                       - Кристиян.

Реших, че през това време мога да си взема душ, да се облека и да се гримирам.
Влязох в душа и се замислих за вчера. Наистина въпросите и песента ми помогнаха да заспя. Но само едно : Коя беше Дария? Това не ми излизаше от главата. Пък и нямаше как да го питам?
Чух вратата да се отваря и това ми подсказва да побързам. Добре, че си взех дрехите в банята. Нямаше пак да изляза пред Кристиян с хавлия. Облякох си син гащеризон с черни обувки, същетах ги с малко фон дю тен, спирала и коректор за под очите и матово червено червило.
Когато излязох видях Кристиян облечен с костюм и разглеждащ документите за "Royal".
- Добро утро. Имаме още време, но исках да прегледам още веднъж.
- Всичко ще мине добре, вярвам че ние имаме най-добрата оферта.
- Междудругото взех ни кроасани и кафе, запомних че го пиеш с канела и две лъжички захар.
- Благодаря много мило. И благодаря за вчера.
- Извинявай, че питам но често ли се случва? - попита ме той.
- През последните месеци се случва доста често. Това беше един от малкото пъти, който мога да се наспя.

      Гледната точка на Кристиян
Помня и аз как не спях през първите месеци след като татко почина. Не можех да ям постоянно се прибирах до късно и пийвах няколко чаши уиски.
- И аз бях така през първите месеци, но осъзнах че трябва да се стена заради татко.
- Засега е добре, преди беше много по-зле. Но няма значение вече всичко си остава в миналото.
- Хайде да тръгваме, Симеон е долу.
- Добре.

Слязохме долу и видях колата, когато усетих някой да ни снима.
- Кристиян това новото гадже ли е?
- Да не би да е и новата Г-жа Иванова?
- Моля ви, не си измисляйте глупости.
- Вал побързай. - тя не можеше да помръдне сякаш някой я е заковал за земята. Отидох до нея и я претиснах към себе си, за да минем по-бързо. Влязохме в колата и Вал започна да говори.
- Какво беше това по дяволите?
- Това се случва постоянно, но не мислих че ще ме преследват и във Франция.
- Няма проблем, просто не обичам да ме снимат, а всичките тези въпроси ме накараха да замръзна.
- И аз бях така когато бях с татко, но той ме научи да оцелява след всичко това. - отвърнах.
Пристигнахме в "Le Royal" и слава богу нямаше папараци. Отидохме до Мария и Филип и Вал отиде до Мария.