Близо До Теб

Част 60

Епилог

***След месец***
Гледната точка на Валери

През последните седмици не е ставало нищо интересно освен, че с Кристиян се сдобрихме. Но не си мислете, че само защото ми предложи се върнах при него, да ама не. Съгласих се да се преместя след сватбата ни, която впрочем е днес. Тъй като му обещах той караше Христо или Симеон да ми преместват нещата от началото на седмицата. Казваше да не се притеснявам и да си почивам, а той щял да се погрижи за всичко. Малко нечестно играеше, но какво да го правя....нали не обича да чака.

Намирах се в апартамента на брат ми и Лия, защото чаках да ми направят прическа и грим. Бях седнала на един стол и похапвах от джинджифиловите сладки на леля Кейт. Те ми помагаха за сутрешното гадене и да си призная потопени в мляко са неземно вкусни. Погалих корема си, защото малкото фъстъче беше гладно. Откакто Кристиян разбра, че съм бременна не спира да ме обгрижва, да ми носи храна, да идва на всеки преглед, но ми забрани да работя. Въпреки че той не знае че Мария ми изпраща работите, който възлага на нея вместо на мен. Шшш...това ще си остане между нас. Преди два дена отидох на прелед при д-р Калоянова, за да разбера пола на детето и да ми направи 3D - снимка. Разбрах пола, но на никого не съм съобщила. Те дори не знаеха, че съм отишла на преглед, иначе щяха да ме разкостят да им кажа. В семейството нямаме силата да спазваме тайни и нещо да остане покрито. След церемонията щях да го изненадам, даже щях да му покажа снимката и да види на кого прилича.

Нанасяха последния слой руж и ми накъдриха косата, когато Лия и леля Кейт влязоха. Тъй като решихме много спонтанно, баба и дядо щяха да дойдат за церемонията иначе цялата рода е тук, как без нея. За да не стане пълна суматоха вкъщи, останалите щях да ги видя също на церемонията, когато щях да видя моя любим.

- Вал... - спогледаха ме. - изглеждаш невероятно. - леля Кейт беше взела една салфетка от гримьора и почистваше малките сълзи стичащи се по лицето й.

- Не мислих, че ще те видя в булчинска рокля толкова скоро. - отвърна Лия.

Двете не спираха да ме прегръщат и да ме поздравят, докато не се почука на вратата. Чичо ми влезе облечен в красив син костюм, в който изглеждаше като 20-годишен както обичаше да се шегува. Но чичо ми не е за подценяване. Винаги изглеждаше сякаш щеше да се среща с кралицата.