Близо До Теб

Част 36

                                                                      Гледката точка на Валери 

- Приятелят ми, чичо.

- Така ли? Защо чак сега разбирам за това? И то не от кой да е, а от майка ти? - чичо Антон и майка ми не се харесват много-много. Чичо всъщност е брат на татко. Казвал ми е, че от запознаването на майка ми и баща ми, той не удобрявал връзката им. На семейните вечери винаги се караха или гледаха пренебрежително. Като малки с брат ми не го разбирахме, но сега заемам изцяло страната на чичо по всякакво отношение.

- Защото не съм ти казвала? Не е нужно цялата рода да разбира за любовните ми отношения. - естествено сигурно половината от родата са разбрали вече. Но ми беше интересно, защо се обаждаше?

- Ще ми кажеш, когато се видим. - отвърна. Правилно ли чух? Когато се видим?

- Ще идваш с леля Антония в Ню Йорк?

-Не. Ти и приятелчето ти ще дойдете в София за рождения ден на баба Роза. - ударих си шамар по челото. Съвсем бях забравила за юбилея на баба. Още от малка баба ми разказваше как щяла да го празнува. Как щяла да ни види пруспели и оженени заедно с Григор. Разхождащи децата си с количките, докато тя им пеела красиви песни. Донякъде беше права. Григор се ожени за прекрасна жена и има чудесно малко дете, работи на мечтаното място. Но аз..... Засега не бързам да имам деца и да се омъжвам, но имам един прекрасен и разбиращ мъж. Това ми стигаше засега. Бях обещала на баба, че двамата ще присъстваме но имаме един проблем.

- Чичо няма да мога да дойда, а съм сигурна че и Григор не може. Имам прекалено много работа във фирмата.

                                                                 Гледната точка на Кристиян

Валери се забави с разговора си на терасата. С кого говореше? Когато видя името на телефона, побегна като ранен заек към терасата. Станах от леглото и реших да отида да видя какво толкова говори. Когато отидох я заварих седнала на дървения стол подпирайки се с ръката си.

- Чичо няма да мога да дойда. Имам прекалено много работа във фирмата.

Значи това било чичо й. Интересно за къде не може да дойде? Застанах до нея, тя не ме усети докато не й взех телефона отново. Тя се надигна и започна да подскача към ръцете ми, за да си го вземе.