Близо До Теб

Част 13

          Гледната точка на Валери
- Валери кой беше това? - попита брат ми.
- Това беше лекарят. Ще ти разкажа, когато се върна.
- Но Валери... - не можа да довърши, защото му затворих. Исках да му разкажа за Кристиян насаме, не исках да разбира по телефона. Кристиян се размърда и отвори очи.
- Кой беше?
- Беше брат ми. Питаше как съм.
- Искам да се запозная с брат ти.
- Какво?! Защо?
- Защото вече познавам майка ти, а искам да се запозная и с брат ти.
- Добре, но може ли първо аз да му кажа, става ли?
- Да, но ми обещай.
- Обещавам.
- Сега нека да спим, умирам за сън.
- Добре.

На следващия ден
Събудих се отново в прегръдките на Кристиян, но усетих как той трепереше. Започнах да го будя.
- Кристиян, Кристиян събуди се. Кристиян, събуди се!
Не се събуждаше, започнах да се притеснявам затова и виках сестрата.
- Сестрааа.
- Кажете.
- Той не спира да трепери, а не се събужда.
- Ще извикам лекаря.
- Не почакайте, кажете ми какво му има?
- Няма време.
Какво ставаше, вчера всичко беше наред?Всичко ставаше много бързо, сякаш беше като забавена лента. Лекарят дойде и ми каза да се отместя на другото легло.
- Бързо донесете ми нова превръзка. Шефът се е скъсал, трябва да го зашия отново. Сестра не ме гледайте така, и донесете упокойка.
- Докторе как е станало?
- Пациента ставал ли е?
- Не.
- Обръщал ли се е рязко?
- Ами само...
- Казах му вчера да не прави рязки движения. Знаете ли каква беля можехте да направите? Раната можеше да се инфектира. Трябва да сте по-внимателни.
След като заши и обинтова Кристиян, го остави да си почине. През това време реших да се обадя на Лия.
- Ало, Лия как си?
- Как съм ли, защо не ни каза че си в болница?
- Дълго е за обяснение, но съм добре.
- Свързано ли е с Мартин?
- Да.
- Ще го убия този кучи син. Само да ми падне. - започна да изрежда всякакви лошотии, но аз я спрях.
- Не можеш.
- Оо мога, това че съм бременна не означава, че не мога да се бия.
- Лия той е мъртъв.
- Той е какво?! Но как?!
- Дълга история като се върна ще ти разкажа.
- Само едно нещо ще те попитам. Кой те спаси?
- Кристиян.
- Но той как разбра, че си отвлечена?
- Бяхме на ресторант и като се върнахме, влязох в един магазин и там ме отвлече.
- Оф слава богу.
- Има още нещо, но не казвай още на брат ми. Искам да му кажа сама.
- Заедно ли сте?
- Да, но как разбра?
- Разбрах още след като ми се обади през първата нощ в Париж. Пък й разбирам все пак е ерген и то красив. Разбирам защо го харесваш! Действаш бързо момиче. Вече няма никого, който да те спре.
- Не се знае какво ще каже Григор. Като го знам какво направи на Мартин като се запознаха. Щеше да го убие на масата.
- Мартин беше друг случай, пък и ако направи нещо. Няма да му проговоря докато не се роди детето. Да го видим какво ще направи тогава. Не се притеснявай, всичко бъде наред.
- Знам, че ти си способна на всичко, но познавам брат си.
- Пак ти казвам, не се притеснявай. Ти първо се върни жива и здрава пък след това ще му мислим. Впрочем кога ще се връщате?
- Не знам, но май Мария и Филип ще останат, за да довършат сделката. Лия много ми е хубаво да си бъбрим, но искам да си лягам. При вас е ден, а при мен е нощ.
-Ще затварям, че искам да си хапна малко шоколад, докато брат ти го няма.
- Пак ли е нощна смяна?
- Ти как мислиш, сега взима такива за да може когато детето се роди да може да бъде първа.
Не споменах но брат ми е хирург в нюйоркската болница. Много е добър, но понякога прекалява и не си почива. Взимал си е два пъти почивен ден през целия си живот. Ако това не се нарича работохоколик, не знам. Лия винаги му се кара затова, но той излиза с оправданието, че трябва да има пари за детето.
- Добре, Ли чао. Ще се чуем.
- Чао Вал и да ми кажеш когато тръгнеш за Ню Йорк.
Затворих си телефона и влязох в стаята на Кристиян. Беше се събудил и ме гледаше.
- С кого говореше, красивице?
- С Лия. Казах й.
- Добре. - опита се да се изправи, но извиках Симеон.
- Ела да му помогнеш да се изправи.
- Мога и сам.
- Повече няма да се изправяш без помощта на Симеон или Христо  или да правиш резки движения, чу ли ме?
- Но...
- Няма но... Преди малко не шиха наново мен, нали така? - казах.
- Поне мога да направя това без чужда помощ. - след като се изправи ме целуна.
- Да това може и сам да го правиш. - казах усмивайки се.
- В други ден заминаваме за Ню Йорк. Ще оставя Мария и Филип да довършат сделката в Ница.
- И аз така предположих. - казах тъжно.
- Хей какво има?
- Нищо просто ми се искаше да останем малко повече, за да видя къде е живяла майка ми.
- Обещавам ти, че един ден ще те заведа отново. - каза с умерен тон, но след това снижи тона. - сами без никой да ни пречи.

И така премина деня ни. Поръчахме си храна, защото тази в болницата беше ужасна. Играхме на карти и естествено той ме победи три пъти, накрая ме остави да го победя. Докторът мина да види раната, каза да си почива и ни припомни да не се движи много и че не трябва да кара кола около седмица и половина. Но това за него не е проблем, защото Симеон или Христо можеха да го карат навсякъде, където поиска.

Новата глава е вече качена. Може малко да е скучно засега, но обещавам, че в следващите глави ще има нещо....
Според вас, дали пътуването ще продължи така или ще стане нещо? Четете, за да разберете.
До другият път. И да не забравя, можете да гласувате или да напишете един коментар❤️