Близо До Теб

Част 3

                                                                                     Гледната точка на Валери
-Какво стана вчера? Защо бодигарда на Кристиян ми кажа, че няма да останеш и да взема документите ти от офиса му?
-Вчера Филип се опита да ме целуне и ме приклещи,  в следващия момент видях Филип под Кристиян. В първия момент не осъзнах какво се случва, но после виках на Кристиян да спре. Накрая той ме закара до нас и ми пожела лека нощ.
-Еха, ти си от един ден на работа, а имаше по-интересна нощ от моите през целия ми живот.
-Не преувеличавай, беше ужасно няма да забравя как ръцете на Филип ме докосваха. - припомних си.
-Извинявай не исках да прозвучи така, но как е да си на едно място с Кристиян Иванов?
-Всъщност е много мил в един момент, но и много груб в друг. Ще съм му благодарна затова, че ме спаси вчера.
-Като си говорим за вълка. Здравей, Кристиян. - отвърна му усмихвайки се.
Аз се обърнах и видях, че ме гледаше в очите. Няма да забравя тези тъмносини очи, когато го умолявах да спре да бие Филип. Толкова красиви и нежни, но по тях има и нотка на самота и страх. Но страх от какво?
-Здравей. - отвърнах.
-Здравей. Добре ли си? Нищо не каза след като си тръгнахме. - отвърна ми той.

                                                                    Гледната точка на Кристиян
- Да добре съм, просто ми дойде малко в повече. Благодаря, че попита. - отвърна ми тя.
Днес изглеждаше по-добре отколкото, когато бяхме в колата ми. Когато ги видях всичко около мен стана черно, не мислих за друго освен да го убия, че е докоснал Валери. Но след като меката й кожа ме докосна забравих за всичко останало. Очите й бяха пълни със сълзи, бузите зачервени, а тялото й трепереше. Когато я прегърнах сякаш света спря за момент. Ароматът й на горски плод смесен с нежния й вид бяха опияняващи за един мъж. Всеки мъж би бил късметлия с жена като Валери.
Вчера след като я закарах се прибрах в апартамента в центъра на Ню Уорк. Обичах пространството затова апартамента ми е голям, но и  самотен. Дали щеше да е пълен, ако Валери беше тук. Нямам си никого освен Скот - ротвайлера ми. Още от малък исках да имам куче, но мама беше алергична към повечето животни, затова не можахме да имаме домашен любимец.
Гледката към препълнените улици на Ню Уорк ми напомня за баща ми. Той обожаваше Ню Уорк винаги ми казваше, че по улиците има много хора бързащи не за работа, а за нетърпението да видят близките си хора. Роден съм в България, баща ми беше от  България, а майка ми от Америка, затова ми стана интересно, когато чух че Валери е българка.
И като говорихме за родата - майка ми звънеше.
-Кажи майко, какво има?
-Какво има ли, защо си пребил Филип и го разбирам от самия него, а не от теб?
-Пребих го, защото докосваше мой служител. 
-Твой? Кого? Да не би да е Мария?
- Не. Новата ми редакторка - Валери Илиева.
-Илиева? Българка ли е? - попита ме тя. - Да, защо?

- Защото познавам майка й - София Илиева.- когато каза това име ме обля с хубави спомени. Не мога да повярвам, че леля София й е майка. Значи заради нея си се сбил?

- Имаш ли нещо да ми казваш?

Не.
-Сигурен?
-Напълно.
- Добре тогава, но моля те извини се на Филип. Все пак се познавате от деца, не мога да ви гледам така.
-Майко, обичам те, но този път вината не е моя. Няма да правя първата крачка, пък той трябва да се извини на нея, не аз на него.
- Теб никой не може да те накара да направиш нещо, което не искаш. Нали си инат? Същият като баща си.
Баща ми почина преди 3 години. Толкова ми липсва, след като се пенсионира му обещах че ще поема частта му от компанията. Търпя Филип само заради приятелството на баща ми с неговия.
-Майко трябва да ти затварям търсят ме.
-Добре, лека майче.
След като затворих телефона си видях съобщение от Филип, че сделката е приета и ще трябва да заминем за Франция след 1 седмица. Не знам как ще изкарам 2 седмици с Валери и Филип. Ще бъде едно дълго пътуване.

Ако ви харесва историята можете да гласувате и да оставите един коментар! ❤️