Близо До Теб

Част 8

     Гледната точка на Кристиян

-Коя е Дария? - попита ме тя.
От къде знаеше за нея, много трудно я преживях. Не искам да се връщам към миналото. Но пък тя ми сподели за баща си и аз за своя.
- Дария е.... Тя е... беше моята..... - не можех да говоря за нея. Винаги когато си спомня за нея се сещам за онази нощ. Онази нощ загубих всичко, което имам.
- Ако не можеш да ми кажеш, няма проблем. Просто вчера на сън, спомена Дария и затова те попитах.
- Ще ти кажа един ден, но няма да е сега, не мога сега трябва ми време.
- Дори не си длъжен да ми казваш.

Когато се прибрахме тя си взе душ и си легна. Аз имах работех от компютъра и пращай имейли на Георги и Симеон. Георги е най-добрият ми приятел, но сега се върна от меден месец на Бахамите със съпругата ми Таня. Познаваме се още от училище, бяхме в един клас с него и Филип. Винаги ми е помагал и мога да разчитам на него. Точно за това му пиша да намине през офиса и да прегледа едни документи.
- Как е във Франция? Изкарваш ли си хубаво?
- Да сега съм хотела и работя по един проект.
- Има ли ден в който не работиш?
- Да, когато съм се родил.
- Много смешно, трябва да излизаш човече. Не може цял живот да си седиш ерген. На сватбата ми няма да си сам чуваш ли ме? Няма.
Таня и Георги имаха малко по различна сватба. Първо направиха скромна церемония само за тях двамата, заминаха за меден месец и сега подготвят официалната сватба. Аз имам честта да съм кум, а кумата още не са я избрали. Вярват, че дотогава ще намеря някого до себе си и ще я доведа. Няма как да стане, но все още вярват в това.
- Ще видим това, трябва да затварям и помни намини и прегледай документите за Рафаел.
- Няма да забравя, а ти не забравяй за излизането. Като се прибереш, ще те изведа някъде да по живееш малко.
- Нищо не обещавам. Чао брато.
- Чао.

След като затворих телефона, реших да проверя Валери. Тя спеше от 3 часа и половина, това не е много добре. Отидох и видях, че се е заявила до главата и трепери. Събудих я.
- Вал събуди се. - отвих я и докоснах челото й. Та тя гореше. Имаше температура, та как да няма седеше по кожено яке като излизахме. Казах й, че ще настине, но тя не та не. Не искаше да си облече нещо по-дебело.
- Вал имаш температура, трябва да викна лекар. - започнах да отвивам ръцете, когато тя ме спря
- Не, добре съм. Само искам да се завия студено ми е.
- Студено ти е, защото имаш температура. Вал трябва да извикам лекар, ами ако стане по-лошо.
Обадих се от телефона на рецепцията и поисках да ми доведат лекар. Когато се върнах видях, че леглото е празно. Къде беше Вал? Чух звукове от тоалетната затова се насочих към нея. Отворих вратата и я видях да седи до тоалетната чиния клекнала. Отидох до нея и хванах косата й с едната ръка, а с другата масажирах гърба й.
- Спокойно, дишай повиках лекар. Ще дойде след малко. В следващият момент спря да повръща и се опита да стане, но нямаше силите за това. Затова й помогна да стане, хванах я през кръста и я понесах до леглото. Тя пак се зави до главата и трепереше. Дано този лекар дойде по-бързо не мога да я гледам така.

Лекарят дойде, но Вал пак беше заспала. Събудих ме я и й премери температурата, когато устройството звънна, вдигна го и каза:
- Температурата на жена ви е висока - 39,1. Трябва да овлажните няколко кърпи със студена вода, за да спадне температурата. Също така да внимава какво яде и пие, докато стомаха й не се успокои. Сега ще приема само плодове и зеленчуци най-вече картофи. Също така ще и дам тези хапчета - едно за един ден след хранене. Моля ви грижете се за нея в момента е доста отпаднала.
- Ще се погрижа за нея. Много ви благодаря.
- И не забравяйте да приема течности.

След като направих това, което лекаря ми каза. Видях, че на Валери и стана малко по-добре. Премерих й температурата беше 38,5 беше се малко смалила. Подадох и да яде картофено пюре без нищо. Когато бях болен мама винаги ми правеше картофено пюре, още от тогава го ненавиждам. Горката Валери, не знам какво стана. Днес си беше добре, даже перфектно.
- Не ми се яде, Кристиян. - каза тя.
- Но трябва иначе няма да можеш да оздравееш.
- Хайде сега поне 3 лъжици хапни. Тези номера с побутването са ми до болка познати.
- И ти ли не обичаш картофено пюре.
- Да, ненавиждам го. Мама винаги ми казваше, че ако изям 3 лъжици ще имам награда.
- Ако ги изям аз какво ще получа?
- Валери не сме деца, но ти обещах че ще те заведа на истинското "Le chateau". Съгласна?
- Да.
- Тогава започвай да ядеш.
След като изяде 3 лъжици едвам едвам я накарах да изяде поне още 3.
- Не ми се яде повече. Ти каза само 3 не 6. Бива ме по математика.
- Знам, но колкото повече ядеш от пюрето толкова повече сила ще имаш, за да отидеш до ресторанта.
- Добре, но ако ме накараш да ям още 3 лъжици след това ще ти сложа на главата.
- Само не това, знаеш ли колко трудно се поддържа това. - посочвам косата си. Двамата започнахме да се смеем. Накрая се оказа, че тя изяде цялото пюре и след 2 часа температурата и беше вече добре. Легнахме си и ми каза:
- Лека нощ и благодаря.

Добре, че Кристиян помогна на Валери. Дали Кристиян ще сподели коя е Дария? И какво е станало през онази нощ. Четете, за да разберете. И ако ви е харесала главата, можете да гласувате. ❤️