Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•6•

След като двамата братя се качиха на горния етаж, Джехьон задърпа Дойонг към своята стая. Пусна ръката на Дойонг и го погледна притеснено.

- Нали не си травмиран сега? - попита той.

- Ти тъп ли си? - Дойонг го изгледа невярващо.

- Не. Не съм. - каза Дже.

- Не личи. - каза Донс и се настани на леглото на брат си като се излегна. Зави се и затвори очи.

- Защо си толкова лош с мен? - попита го Джехьон, но не получи отговор - Отговори ми Дойонг!

Мълчание.

Дже се ядоса. Мразеше някой да го игнорира. Искаше внимание. Вниманието на един определен. Вниманието на брат си.

Приближи се до леглото и се настани до брат си. Обви ръцете си около талията му и го доближи още повече до себе си.

Дойонг отвори очите си, но не се отдръпна. Не искаше да го признае, но му харесваше. Харесваше му да се намира в обятията на другото момче.

Колебливо обви едната си ръка около Джехьон и се приближи още повече към него.

Мамка му. Толкова им харесваше да са толкова близо един до друг, че направо щяха да полудеят. Харесваше им. Наистина много им харесваше.

Но какво е това чувство?

Защо се чувстват така, когато са заедно?

Защо изпитват нужда да са близо един до друг?

Никой от тях не искаше да се отдели от другия. Искаха да направят този момент, колкото е възможно по-дълъг.

                    •  •  •  •

Тейонг вече не издържаше. От час двете момчета не са слизали. Нито пък са давали признак, че все още са живи.

- Какво правят толкова време горе тези двамата? Случайно да не са пропаднали някъде? Да не са забравили за нас? - все питаше Тейонг - А не! Вече не издържам! Ще отида да ги проверя!

Извика Те и излезе от хола, запътвайки се към горния етаж.

Като се качи първо отиде да провери стаята на Дойонг, но там нямаше никой и се запъти към тази на Джехьон.

Вече пред нея опита да отвори, но беше заключено.

Явно Джехьон бе предвидил всичко.

Започна да удря по вратата и да вика.

- Джехьон! Дойонг! Знам, че сте вътре! Отворете скапаната врата!