Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•18•

Дойонг не можеше да отдели поглед от брат си и Мина. Заболя го.

Захапа вътрешната страна на бузата си с цел да спре напиращите сълзи.

Не знаеше какво се случва.

Всичко около него се въртеше и болката между гърдите му ставаше непоносима.

Видя брат си да се приближава към тях. На лицето му имаше усмивка, а причината за нея беше Мина. Тази мисъл го нарани. Нещо вътре в него кървеше от болка и не спираше. Нещо наречено сърце. Сърце, което беше счупено на парчета. Сърце, което макар всичко се крепеше с една лепенка. Надеждата у Дойонг бе мизерно малка. Но съществуваше. Някъде надълбоко.

Джехьон застана пред него и поздрави приятелите си. Той погледна плахо към брат си и Дойонг веднага забеляза нещо различно в очите му. Нещо непознато.

Подтисна желанието да избухне в неудържим плач и с последните си сили се запъти към входа на училището.

Искаше да се махне от тук.

Не искаше да вижда брат си.

Трябваше да остане сам със себе си и да помисли.

Игнорира виковете на приятелите му зад себе си и продължи към входа.

Стори му се твърде далечен и започна да тича към него.

Стигна и влезе, запътвайки се към тоалетните на втория етаж.

Когато влезе в мъжките провери всяка една кабинка и щом установи, че няма никой друг заключи вратата, и се облегна на нея. Свлече се и сълзите потекоха като река по нежното му лице.

Мамка му! Чувстваше се отвратително.

Започна да плаче неудържимо. Давеше се в собствените си сълзи. Студена пот го заля. Задушаваше се. Не можеше да си поеме дъх. Сякаш имаше астма и неговият инхалатор беше Джехьон. Без него и от най-малкото движение се задушаваше.

Дойонг обви ръката си около врата си сякаш така можеше да си помогне. Но не се получаваше.

Сълзите се стичаха бързо заменени от нови и лицето му почервеняваше. Въздухът му свършваше и всичко ставаше така бързо, така неусетно.

Силното почукване по вратата го стресна, но после чу притеснения глас на приятелите си. Молеха го да отвори вратата.

Дойонг без сили все още задушаващ се нескопосано отключи и Юта навлезе притеснен без да чака повече.