Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•1•

Дойонг бе събуден от така омразната на всички аларма. Стана и се запъти към банята, но там вече бе по-малкия му брат, който отново бе забравил да заключи вратата.

Дойонг обаче дори и не забеляза, че има някой в душ кабинката като влезе в банята. Той започна да си мие зъбите като в същото време брат му излезе от кабинката чисто гол.

Дойонг мигновено  забеляза отражението му в огледалото и се обърна за части от секундата към него.

При вида на чисто голото тяло на брат си, Дойонг  спря да прави каквито и да било движения, изчерви се и сърцето му ускори ритъм, а четката му за зъби падна мигновено на пода.

Капки вода се стичаха от косата по добре оформеното тялото на брат му. При тази му гледка от устните на Дойонг започнаха да се стичат лиги.

Макар и по-малък, Джехьон имаше доста хубаво тяло за разлика от Дойонг, който бе по-голям. Но на Дойонг това не му пречеше. Харесваше да се наслаждава на брат си дори и от далече. Харесваше всичко в него усмивката му, тялото му, характера му, гласът му, всичко. 

Ах, колко много го желаеше в момента, да го усети близо до себе си, да вкуси от така божествените му и меки устни. Но това никога нямаше да се случи поради простата причина, че те бяха братя. Тази мисъл винаги натъжаваше момчето, но това е реалността. Не можеше да я промени.

Джехьон изглеждаше сравнително спокоен. Все едно нищо не се е случило и не стои гол пред брат си.

Е, проблема на Дойонг долу в панталоните му ставаше все по-голям с всеки път щом огледаше брат си от глава до пети. Явно пак сам щеше да се погрижи за този "малък" проблем, макар че вината беше на по-малкия му брат.

Джехьон прокара ръка по мократа си коса и съвсем спокойно попита по-големия си брат за хавлията, която стоеше до него.

След като Дойонг излезе от транса си му я подаде и Джехьон се загърна ,и излезе от банята, оставяйки по-големия да се оправя сам.

                     •  •  •  •

Когато Дойонг пристигна в училището вече бе закъснял за първия час, а  имаше с вещицата по математика, която му имаше зъб незнайно защо. Но дори закъснял пак трябваше да влезе в час.

Той въздъхна примирено и се запъти към стаята, в която се провеждаше часът.

Още от влизането в стаята привлече вниманието на повечето ученици и разбира се на вещицата, която му бе учителка.