Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•31•

Дойонг стоеше седнал в единият ъгъл на малката стаичка и просто мълчеше.

Мина беше седнала в другия ъгъл на стаята и просто го наблюдаваше.

Бяха изминали няколко минути, но никой нищо не казваше и това я изнервяше. Искаше да си поговори с него, но той просто мълчеше и не правеше нищо.

Накрая се примири и се приближи повече до него, сядайки близо срещу него.

- Дойонг - повика го тя.

Дойонг я погледна въпросително, но отново не каза нищо.

- Ти казваш, че няма нищо между теб и Джехьон, но сякаш Джехьон е на друго мнение. Не искам да звуча преувеличено, но си мисля, че двамата имате по-различни чувства от братски. Имам чувството, че се харесвате. Но виждам и тъгата в очите ти.

Дойонг я изслуша внимателно и въздъхна.

- Може и да харесвам брат си, но е невъзможно да съм с него - каза Дойонг, предал се.

Не можеше вече да крие всичко това. Тежеше му. Не можеше да носи тези тайни и чувства на раменете си още дълго.

- Съжалявам, че трябваше да разбираш така. Не исках да преча на връзката ви. Искам нещата между вас да се получат и да сте щастливи - каза Дойонг и сведе виновно глава.

- А, твоето щастие? - попита го Мина. - Забрави ли го?

- Не заслужавам да съм щастлив - каза тъжно той.

- Напротив. Всеки един човек заслужава да е щастлив, но просто при теб е различно. Трябва да се откажеш напълно от Джехьон. Това между вас никога няма да го има. За да бъдеш щастлив трябва да го забравиш. Щастието ти е някъде далеч от Джехьон. Остави го него на мен. Аз съм перфектна за него. Не го мисли - каза с лека усмивка на лицето си тя.

Искаше да накара Дойонг да се отдалечи от брат си и да забрави за чувствата си към него. Джехьон трябваше да бъде нейн, а Дойонг трябваше да намери щастието си далеч от него.

Дойонг не ѝ бе направил нищо и не искаше да показва другата си страна пред него, но ако се наложи ще прави това, което смята за правилно.

Дойонг я погледна внимателно. Беше чул всяка дума, която изрече. Тя беше права. Трябваше да забрави за Джехьон и чувствата си към него. Това му беше и задачата, която си беше възложил. Но, мамка му беше толкова трудно.