Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•15•

На другата сутрин двамата братя станаха рано и седнаха да закусват. Майка им преди да тръгне на работа им беше сготвила.

Двамата се хранеха в мълчание. Единствено звукът от сблъскването на приборите едни с други се чуваше. Дойонг надигна поглед от чинията пред себе си и погледна към Джехьон, който също го гледаше. Двамата се гледаха продължително време, но Дойонг развали очния им контакт и продължи да закусва. Джехьон го огледа добре и веднага забеляза превързаната му ръка. Кръвта беше попила и се личеше. Трябваше превръзката да се смени.

Дже стана от мястото си на масата и отиде в банята, вземайки аптечката. Върна се и седна на мястото до Дойонг. Внимателно взе дясната му ръка и започна да маха бинта. След като го бе махнал нежно почисти раната му и се надяваше да няма повече проблеми. Все пак раната зарастваше и беше малка. Сложи чист бинт и отиде да намести аптечката на мястото ѝ. Върна се и видя, че Дойонг бе свършил с храната. Почисти масата и изми чиниите.

Дойонг го наблюдаваше внимателно. Искаше да отиде и да го прегърне. Но не можеше.

Въздъхна и стана, качвайки се в стаята си. Започна да се подготвя за училище.

Не след дълго двамата братя бяха готови и се запътиха към училището. Изминаха целия път в мълчание. Никой не обелваше и дума. Неприятната тишина бе погълнала двете момчета. Всяко бе в собствените си мисли.

Вече в училище двамата се разделиха все така мълчешком.
Всеки тръгна по пътя към своята класна стая.

•  •  •  •

На обедната почивка двамата братя бяха седнали на различни маси едни срещу други. Джехьон беше с Тейонг и Джони, а Дойонг беше с Юта и Тен.

Между братята беше застанало някакво напрежение, за което просто нямаше обяснение. Разменяха си по няколко погледа, но само толкова.

Джехьон не харесваше начина, по който се държеше брат му. Сякаш се отдръпваше от него. Тази мисъл изобщо не се хареса на Дже и той свъси вежди, продължавайки да наблюдава упорито брат си.

Дойонг се изправи заедно с приятелите си и тръгнаха към изхода на столовата.

Другите три седнали момчета ги проследиха с поглед. Когато вече бяха излезли от столовата Дже остави вилицата, с която до преди ровеше из храната си и въздъхна уморено.