Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•19•

- Джехьон. - измънка Дойонг понеже главата му беше притисната към тялото на другото момче.

Не знаеха колко дълго стояха прегърнати, но и не им пукаше.

- Имам астма нали? - попита Дойонг.

Щом го чу Джехьон се отдели от него и го погледна съжалително.

Това бе достатъчно за Дойонг да се обеди в предположението си и се засмя иронично.

Какво нещо е да си помислиш нещо и то да се случи?

- Дойонг.. - почти прошепна Джехьон.

- Може ли да си тръгваме вече? - попита Дойонг и го погледна в очакване.

Джехьон кимна и се отдръпна. След малко вратата се отвори и през нея влязоха родителите им.

Те се приближиха да чернокоското и майка му веднага го прегърна.

- Мамо. - каза Дойонг и се сгуши с жената.

- Миличкия ми. - тя го помилва по главата и след малко се отдели. - Сигурно искаш да си тръгнем?

Дойонг само кимна и погледна баща си плахо. Мъжът беше застанал близо до тях и само ги наблюдаваше, гледайки сина си строго.

- Тате. - прошепна Дойонг, но бе достатъчно силно, за да бъде чут от възрастния мъж.

- Ще ви изчакам в колата. - каза той и се обърна, тръгвайки към колата си.

Дойонг сведе глава и въздъхна.

Надяваше се само да не се стигнеше до караници и викане.

- Не му обръщай внимание. - каза майка му като се усмихна мило.

Дойонг отвърна на усмивката ѝ и стана от леглото, тръгвайки към вратата. Джехьон застана до него и го хвана за ръката, помагайки му. Беше видял, че трепери.

Дойонг само му се усмихна благодарствено и продължи пътя си към изхода.

• • • •

По пътя към вкъщи не си казаха абсолютно нищо. Тишината беше надвиснала над тях. Дойонг само се молеше всичко да е наред и баща му да не е много ядосан.

Когато се прибраха все още мълчаха.

Единственото нещо, което си казаха беше, че родителите им ще се върнат на работа и тръгнаха.

Джехьон отиде заедно с Дойонг в стаята на по-големия и Донс побърза да си легне. Джехьон го зави с едно одеало и помилва главата му, гледайки го съжалително.