Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•37•

Джехьон движеше нежно устните си срещу тези на Дойонг. Дойонг потръпна. Не смееше да направи нищо. Но не се отдели. Остана така и позволи на Джехьон да движи устните си срещу неговите. Мамка му искаше толкова много да му отвърне, но.. След всичко..

Дойонг се опомни и се отдръпна. Погледна с големите си очи към Джехьон.

Дже стоеше и го гледаше.

- Дойонг - каза тихо той. - Съжалявам аз просто..

Дойонг сведе глава и сълзите запариха в очите му, но не ги пусна. Правеше всичко възможно, за да не заплаче.

Мамка му каквото и да ставаше той винаги щеше да обича Джехьон. Но сега се чувстваше наранен поради някаква причина. Болеше..

Джехьон се напсува мислено и хвана нежно главата на Дойонг и я изправи.

Дойонг насочи насълзения си поглед към него и сълзите потекоха от блестящите му очи.

Джехьон нежно обърса сълзите му с палец и постави нежна целувка на челото му.

Дойонг прехапа долната си устна, когато усети меките устни на Джехьон по кожата си.

Джехьон обви ръцете си нежно около кръста му и го придърпа в сладка прегръдка.

Дойонг облегна ръцете си на раменете му и го погледна.

- Позволи ми да те целуна само още веднъж - помоли го Дже. - Умолявам те само за това.

Дойонг остана загледан в него.

- Не мога да ти го позволя - каза и отклони поглед настрани.

- Но защо - натъжи се Джехьон.

- За да ти позволя това трябва доверие, Джехьон - каза Дойонг и го погледна. - Аз може да ти имам доверие, но ти ми нямаш.

- Защо говориш така? - попита Дже. - Аз ти имам доверие и то голямо.

- Затова вярваш на Мина за станалото, защото ми имаш доверие - каза Дойонг и огорчено се отдръпна от него.

- Не - Джехьон побърза да го прегърне отново. - Не бягай.

- Джехьон, пусни ме - измрънка Дойонг, докато се опитваше да се измъкне от захвата му.

- Не. Няма да те пусна - каза и затегна захвата си около него.

- Джехьон - Дойонг спря да мърда веднага щом го чу да подсмърча. - Дже?