Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•10•

След като Юта и Тейонг си тръгнаха от училище по пътя се разбраха да се видят по-късно днес. Двамата се съгласиха и се разделиха, всеки тръгвайки по пътя към дома си.

•  •  •  •

Джехьон и Дойонг бързо се прибраха вкъщи и седнаха на масата да обядват.
След обяда Дойонг почисти масата и изми чиниите.

После се качи и реши да си вземе бърз душ. Така и направи. Оправи се и влезе в банята. Влезе в душ кабинката и пусна водата.

Явно Джехьон бе чул брат си и бързо излезе от стаята си, приближавайки се до вратата на банята. Долепи ухото си до вратата и се заслуша в течащата вода. Подсмихна се и бързо слезе долу. Взе телефона си от масата в хола и бързо набра номера на приятеля си. След няколко сигнала му бе вдигнато.

- Кажи какво те мъчи, Джехьон? - чу се гласа на Тейонг.

- Нека да излезем довечера. Както преди. Да съберем старата банда. - каза усмихнато той.

- Какво?! Джехьон ти чуваш ли се?! Та ние близо от четири години не сме се събирали! Сега ми звъниш и ми казваш да се съберем! - извика Те.

- Хайде де Тейонг! Като "Доброто старо време"! Моля те!

- Добре тогава. Като "Доброто старо време". Ще им се обадя и в полунощ на нашето място. Ще предупредя и Джони. - каза Тейонг и му затвори.

Джехьон остави телефона си отново на холната масичка и се обърна, тръгвайки към горния етаж.

Цял ден обмисляше да се съберат. Липсваше му старата компания, липсваше му тръпката от преживяванията им заедно, липсваха му старите приятели. Бяха се разделили преди около четири години. Родителите им не харесваха влиянието им върху тях, но сега това няма значение. Джехьон вече бе голям и отговорен, за да може да взима сам решенията си.

Тъкмо беше пред стаята си, когато се блъсна в брат си. Джехьон го бе хванал над лактите, тъй като при сблъсъка Дойонг щеше да падне. Чак тогава Джехьон забеляза, че брат му тъкмо бе излязъл от банята и беше само по халат. Преглътна звучно щом видя, че нежната му кожа не бе напълно обгърната от халата му.

Дойонг веднага забеляза къде бе съсредоточен погледа на брат му и червенината плъзна по лицето му. Сведе глава засрамено и не направи нищо. Не можеше. Умираше от срам.