Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•39•

Дойонг и Джехьон прекараха целият ден в гледане на филми. Дойонг заспа на половината на втория им филм и Джехьон си открадна време да наблюдава сладкото лице на брат си. Той спеше толкова спокойно в обятията му, че Джехьон не искаше този момент да свършва. Чувството, което изпитваше докато е с Дойонг беше просто уникално. Само един поглед към брат си и пеперудките в стомаха му пощуряваха. Открадна си и някоя целувка докато момчето спеше.

След третия филм Джехьон събуди Дойонг.

- Дойонгиии - каза сладко до ухото му. - Събуди се. Става късно.

Дойонг измрънка и само се притисна повече към тялото на Джехьон.

Джехьон само се усмихна и мина с ръка през косата му. Наведе се и започна да поставя сладки целувки по лицето му.

Дойонг усети целувките и веднага отвори очи, срещайки се с тези на Джехьон. Брат му само се усмихна и свърза устните им. Дойонг разшири очи и замръзна на място.

Не беше свикнал да се събужда така. Не беше свикнал с тези целувки от страна на брат си. Всичко беше толкова странно. Но мамка му толкова му харесваше.

Дойонг се отпусна и затвори очи, отвръщайки на Джехьон. Двамата се целуваха бавно и сладко. Джехьон не прибързваше нещата и просто остави целувката да бъде невинна без език или подобни мръсни мисли.

Всичко беше страхотно. Усещането на устните им заедно. Телата им близки едно до друго. Топлото легло. Приятната музика от крайните надписи на филма. Само те двамата и никой друг.

- Джехьон! Дойонг! - двамата се отделиха веднага щом чуха викане.

Щом Джехьон разпозна гласа на Тейонг веднага се намръщи. Задължително щеше да убие Тейонг, че им прекъсна момента. За пореден път.

- М-може би трябва да слезем - Джехьон се успокои веднага щом чу сладкия глас на брат си.

Джехьон стана от леглото заедно с Дойонг и двамата слязоха при останалите си приятели.

- Какво си се развикал такъв, Тейонг?? - попита раздразнено Джехьон.

- Вечерята е готова - каза сладко Тейонг и Юта веднага се сгуши в него.

Джехьон извъртя очи и седна на масата заедно с Дойонг.

Всички започнаха да се хранят спокойно, докато Дойонг не забеляза, че някой липсва.