Brothers with benefits ~JaeDo~💖

•14•

- Дойонг! Чакай! Дойонг! - Джехьон викаше брат си, тичайки подире му, но Дойонг не даваше никакви признаци, че ще спре.

Вървеше устремено по пътя към вкъщи. Беше наистина ядосан на онова русокосо момиче. Не знаеше защо, но знаеше само, че не хареса начина ѝ на държание около брат му.

Как само му се буташе?!

Сви ръцете си в юмруци и забърза повече крачката си.

Джехьон стоеше няколко метра зад него и се опитваше да си поеме глътка въздух. Прекалено много тичане видя. Не знаеше какво му е на Дойонг и защо беше толкова раздразнен и страшно ядосан, но щеше да поговори с него задължително.
Какво му бе станало изведнъж?

Дойонг отвори входната врата със замах и след това я трясна малко преди Джехьон да е успял да влезе.

Дже се опомни и отвори вратата все още стреснат. Влезе и я затвори тихо. Сетне се запъти към хола.

След като видя, че няма никой там щеше да се запъти към горния етаж. Искаше да намери брат си и да поговори с него.

Тъкмо бе изкачил няколко стъпала и чу силен трясък от кухнята.

Веднага се запъти на там. Влезе и видя Дойонг да се държи за ръката.
После забеляза счупената чаша в краката му и бързо се приближи до него.

Хвана го и му помогна да седне на един от столовете до кухненската масата. Събра разпръснатите стъкла, после почисти за всеки случай.

Обърна се към Дойонг, който все още се държеше за ръката и беше свел глава надолу. Дже хвана внимателно ръката му и я огледа добре. Беше се порязал. Раната беше голяма, но за щастие не беше дълбока. Дже се изправи и тръгна към банята, за да вземе аптечката.

Върна се с нея и приклекна отново пред брат си, взимайки внимателно ранената му ръка. Почисти внимателно раната му и я обви с малко бинт. Приближи ръката му до устните си и я целуна нежно.

Дойонг веднага се засрами и сведе глава надолу.

Никой не бе казал нищо. Тишината беше най-видима в този момент. Мълчаха сякаш бяха неми. Но за тях тишината беше начин за комуникация. Разбираха се само при тихите си въздишки.

Джехьон погледна Дойонг и чак тогава се осмели да проговори.

- Добре ли си? - попита тихо той.