Партито беше в разгара си,но на мен не ми беше до танци.Цял ден съм в лошо настроение,а най-добрата ми приятелка реши,че ще ме разведри като ме заведе с нея на парти.Но Вероника си е такава.Тя е доста бурен характер,може да изглежда надута,но всъщност тя е един от най-грижовните хора на света.
Докато пиех от безалкохолното си,а Вероника се вихреше на дансинга,тока спря.Всички започнаха да издават звуци на несъгласие,а организаторът отиде да провери бушоните.
Приятелят ми Джош ме хвана за ръка,мислейки си,че ме е страх от тъмното и така ще ме успокои,но мен въобще не ме беше страх.Всъщност предпочитам тъмнината,защото в нея се чувствам с мислите си и мога да размишлявам колкото си поискам.
И докато всички останали на партито се чудеха какво се случва,групата ми приятели се събраха на земята до мен.
"Хайде да играем на истина или предизвикателство!"извика Рики и започна да се клатушка напред-назад.Личеше си,че не е трезвена в момента.
"Това е толкова детинско!"казах и се облегнах на дивана.
"Роуз,не бъди скучна.Ще бъде мега забавно." Рики,както винаги защити тезата си и всички се съгласиха с нея.
Някой донесе празна бутилка от бира и я сложи в средата на така наречения "кръг,,.
"Добре,започваме"каза Рики и завъртя бутилката.
Бутилката посочи Джош и аз мислено започнах да се моля да не избере предизвикателство.
"Избирам предизвикателство"каза той и ме накара да напсувам молитвата си.
"Смел си.Нека да помисля.."Рики се хвана за брадичката и започна да ''мисли''.Изведнъж подскочи и вдигна пръст в знак,че има идея."Тъй като днес ми е доста скучно, предизвикателството ми е да влезеш в Мината"каза тя и всички млъкнаха.
В малкото ни градче доста често се споменава "мината".Тя се намира на края на града и доста отдавна миньорите я изоставили по незнайни причини.Но преди няколко години,когато аз съм била може би на 12,от психиатричната болница избягало някакво момче,което било с "доста сериозни психични проблеми".Това момче избягало и се скрило в мината.Полицаите се опитвали да го изкарат от там,но всеки,който влизал вътре никога не излизал.
Доста е страшничко,особено за човек като мен.
Страх ме е да се доближавам до това място.Саякаш самото излъчване те кара да искаш да избягаш километри надалеч.Но за съжаление,ние сме заседнали в това глупаво градче.А и щом има толкова много табели,на които пише "Влизането забранено" или "Опасно!Не приближавай!",значи не трябва да се влиза там.
YOU ARE READING
"Truth or Dare" [H.S]
Fanfiction"Знаеш, че можеш да се скриеш, но никога няма да избягаш,скъпа!" каза той и се усмихна зловещо.Дори и в мрака забелязах подлата му усмивка. "Значи сега ще ме убиеш,така ли?Както направи с приятелите ми?" колкото и да се опитвах да изглеждам смела,тр...